За разрешаване на болезнената тема за „Вечния длъжник“ исвръхзадлъжнялостта на българските граждани настоя омбудсманът Мая Манолова. Това стана ясно по време на форум, събрал представители на институциите, които се интересуват от проблемите на българските граждани.
Манолова иска това да се случи посредством законов регламент за фалита на физическите лица.
Биляна Гяурова, директор на Български институт за правни инициативи заяви в началото на форума, че България е единствената държава, в която няма такава законова уредба. Мая Манолова определи темата за чувствителна и изключително болезнена. По думите й неспособността на хиляди български семейства да се справят със задълженията си към банки, финансови институции за бързи кредити, включително и с битовите си сметки води до крещяща необходимост от приемането на законодателство, което да урежда личният фалит.
„Законодателство за несъстоятелността на физическите лица би било в интерес не само на длъжниците и техните семейства, то е в интерес и на кредиторите, обществото, българската държава и ако щете на фиска. Всички ние сме свидетели как свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми от една страна на българските семейства – отнема перспективата пред тях, а от друга страна създава и огромни проблеми и на икономиката, като генерира един безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2″, заяви Манолова.
Тя бе категорична, че българските граждани имат нужда от едно разумно, от едно балансирано законодателно решение, което да даде втори шанс на длъжниците от една страна, а от друга страна за справедливо удовлетворяване на претенциите на кредиторите.
Институцията на националния омбудсман, заедно с представители на академичната общност предлага концепция – с основните положения на бъдещото законодателство по тази тема. За нагласите сред населението за използваните кредити, е проведено национално представително социологическо проучване от Global Metrics.
Проучването е проведено от началото на годината. Обхванати в изследването са 1067 пълнолетни българи на територията на цялата страна и 117 експерта – представители на банкови институции, юристи и всички, които имат отношение към задлъжнялостта.
Делът на хората, които пряко ще бъдат засегнати от подобен закон за личния фалит е 34%. Това са хората, които към момента имат някакъв кредит. По-голямата част от тези кредити са потребителски – 19% към банки, кредитни карти – 7%, покупки на лизинг – 6,9%. Делът на ипотечните кредити е 4,2%, а към небанкови институции е 4,6%. Заемите от близки и роднини – 2,6%.
Закъснение с погасяването на вноски има в почти всички типове кредити, като най-голяма степен потребителите забавят своите задължения към фирмите за бързи кредити. Причините за това са в специфичния профил на лицата. Друг фактор, който води до забавяне са малките суми и честото подценяване на забавянето по тях. На следващо място е закъснение при изплащане на заеми от близки и приятели – 44%, лизинг общо 42% са имали закъснение по този тип кредити, съответно 37% – забавяне при погасяване на задължения към кредитни карти и овърдрафт. Най-нисък е делът на забавата при ипотечни кредити само 25%. Забавяне за повече от шест месеца при изплащането на вноските има при около 5% от населението, което се равнява на около 300 хиляди лица. Кредитите, при които е имало голямо забавяне при изплащането на вноските в голямата си част са потребителски – за ремонт на жилища, покупка на битова техника, лизинг на автомобил, посрещане на ежедневни нужди. Едва в 10% от случаите на забава са при кредити за покупка на жилище.
Основни причини за това са, че лицето е оставало без работа, възниквали са му други по-спешни разходи за заболяване при около 5% и влошаване на бизнес средата. Основните решения, които потребителите припознават за справяне с този проблем е привличането на допълнителен финансов ресурс, с който да заплатят своите задължения. Това често е свързано с допълнителни икономии, продажба на част от имуществото – движимо или недвижимо. Около 2,5% от лицата, които са забавили плащането си към банка съответно тя е взела тяхното имущество са близо 6 600 лица.
Основните фактори, които се изтъкват за попадане в ситуация на задлъжнялост са резките обрати в икономическата конюнктура и промените в бизнес средата, от една страна, а от друга ниските доходи, които са причина за нежеланието да теглят кредити.
Интервюираните посочват като проблем ниската финансова култура и рекламите, които банките представят, които съдържат заблуждаваща информация.
Най-големите страхове на гражданите са свързани с размера на доходите и риска внезапно да останат без работа, както и рискът от заболяване. Около половин процент от българите са имали неуспешен опит за изплащане на такъв тип кредити.