В Скопие не са безразлични какво мисли България по въпроса за името. Това каза по време на пресконференция журналистът Коста Филипов, кореспондент в Скопие, член на Македонския научен институт.
Според него е невъзможно да има промяна във формата на преговорите между двете държави под егидата на ООН. Той бе категоричен, че по време на посещението на президента Румен Радев в Македония въпросът с позицията на България по спора с името на Македония, е бил един от най-задаваните. По думите му посланието на президента Румен Радев не е втвърдяване на позицията към Македония. Според него българската държава прекалено дълго време е мълчала и не е взимала отношение по спора за името на Македония. Филипов коментира, че позицията на Радев, изразена в Македония и към неговия колега Георге Иванов, че България не е против рамката, в която се водят тези преговори, но България не е никак безразлична за това как се водят тези преговори.
„Македония просто трябва да преглътне една голяма жаба, за да стане член от ЕС и НАТО“, категоричен е Филипов.
По думите му, ако Гърция и Македония се договарят за съчетано име с географско определение, то трябва да e такова, което да не поставя под съмнение Пиринската част на Македония в България. Той бе категоричен, че възприемане на вариант на името Северна Македония -не отговаря на интересите на Република България, тъй като тази част на географската област, която се намира на територията на Република България също е северна.
Според него, ако се стигне до словосъчетание и не се признае Република Македония с името, с което е призната от България и още 137 държави по света, то следва да е Вардарска Македония.
Доц. Наум Кайчев отбеляза, че решението на спора за името на Македония е важно за членството на страната в НАТО той бе оптимист по отношение на шансовете до юли месец да се стигне до решениe за името на страната, каквито са и заявките от страна на македонските власти.
„Това е важен сигнал, че Република България има отношение в преговорния процес и би желала крайният резултат да не засяга територията на република България. Варианти като Северна Македония и Горна Македония предизвикват много сериозни въпросителни у нас“, констатира председателят на Македонския научен институт доц. Александър Гребенаров, тъй като в географски означените наименования Горна Македония и Северна Македония се включва и Пиринска Македония.
Той бе категоричен, че трябва да изразим нашата позиция, че в тази област са живели наши предци наши дядовци и баби. Нека да припомним и да знаят поколенията, че в Егейска Македония през 1913 г. се извършва геноцид.
Георги Николов, зам.-декан на Историческия факултет към Софийски университет уточни, че името на Македония има освен исторически и етнически характер и това име продължава да съществува, като нейните граници според нас е Струма, а по римските представи е по Места, каза Николов. Тя се нарича още третият дял на Българското царство. Интересно е да се отбележи, че това продължава през цялото Средновековие. В периода на Османската власт се използва името Румелия, обясни Николов. Едва през 18-19 век се появява името на Македония като название на Балканския полуостров. Оттук насетне името на Македония се появява като номенклатура на Балканския полуостров, доуточни Николов и добави, че покрай това име започва да се говори и за населението като македонци.