Понякога съдбата знае по-добре от нас кой път трябва да поемем. Такъв е случаят и с великотърновския майстор-готвач Станимир Радичев, който е мечтаел да стане банкер, но преминавайки през всички етапи на кулинарната наука, днес е утвърдено име сред майсторите на черпака не само в България. Той е умел майстор в кухнята, а кулинарните му иновации и творения впечатляват както любителите на свинската пържола и яхнията от зрял фасул, така и гастрономите с префинени небца и дебели портфейли.
Иновативните рецепти на ястията на Станимир Радичев впечатляват с невероятен вкус и аромат. Някои от гозбите му буквално са произведения на изкуството с включените в тях златни и сребърни частици, та дори и… крокодили. Не по-малко впечатляваща обаче е и оригиналната негова рецепта за козе сирене с трюфели и овче сирене с манатарки, които са със свои защитни марки в Българското патентно ведомство.
Сиренето му с трюфели се превърна в новата кулинарна топ атракция сред великотърновци и туристите, посещаващи старопрестолния град. Вече са на пазара и кремове от патентованите сирена. Креативният готвач споделя, че както при всички сирена и неговите са най-подходяща компания за чаша качествено вино с любим човек или с близки приятели.
Защо точно козе сирене и защо с трюфели? „Всичко се роди на маса и стана случайно, както повечето хубави неща в живота и в кухнята“, споделя „авторът“ на кулинарното изкушение и уточнява, че преди време един негов приятел го помолил да му приготви яре за курбан. Когато започнали да нареждат масата, мъжът, който отглеждал кози в Севлиевско, сервирал козе сирене. Друг техен приятел, който пък гледа кучета, извадил малко трюфели от Лудогорието. „И тогава на мен ми хрумна и им предложих да направим козе сирене с трюфели“ – простично обяснява Радичев.
Сътрапезниците му адмирирали идеята и предложили да осигурят нужните суровини. И кулинарят се заел със задачата да измайстори рецептата. Първи опит, втори опит, трети опит и готово – налице е един уникален продукт, който няма еквивалент у нас.
Всички знаем за разнообразните здравословни качества на козето мляко – традиционен, но малко позабравен млечен продукт за България. За производството на деликатеса е нужно и търпение, тъй като узряването на сиренето отнема 33 дни.
Оттам нататък следват разговори с няколко мандри, докато накрая в търговищкото село Давидово се съгласяват да произвеждат изискания деликатес, който няма еквивалент в България, но с уговорката, че ще им бъде предоставяна суровината. Млякото се добива от стадо с 300 кози от севлиевското село Ловни дол. Трюфелите се събират от гористите райони в Лудогорието.
Девет месеца били необходими на кулинарния виртуоз, за да постигне перфектното съчетание между отделните продукти. После решил да предложи „произведението“ си в няколко ресторанта. „Навсякъде собствениците искаха документи за произход, а аз няма откъде да имам. Моето сирене беше в категорията на домашно приготвеното“, споделя великотърновецът за трудностите на първите стъпки. Въпреки че ударил на камък, това не сломило волята му да реализира мечтата си.
Първоначално сиренето и трюфелите били изследвани 12 пъти за вредни вещества, не по-малко строг контрол минали и произведените от тях вкусотии, които Станимир Радичев приготвил – крем сирене с трюфели, в саламура и на кубчета. Най-накрая деликатесът вече разполагал с нужните документи за произход и предлагането му започнало да се осъществява. Има изпратени мостри до 20 държави, като запитвания за продукта са получени от Китай, Гърция, Франция, Румъния, Дания, Норвегия и Швейцария.
Уникалното сирене с трюфели ще бъде представено и в САЩ. Малката голяма тайна на рецептата е обработката на екзотичните гъби. „Използват се няколко вида трюфели, събрани в различно време от годината, и после се смесват в определено съотношение“, издава миниатюрна част от подробностите за приготвянето на кулинарния деликатес майстор-готвачът.
„Много хора не са опитвали трюфели и когато дегустират сиренето ми, често реагират с думите: „Май си прекалил с чесъна“. Не съм, но си има логично обяснение – чесновата миризма идва от белия трюфел, тъй като това е характерен за него аромат“, обяснява Станимир Радичев.
Великотърновецът се занимава с кулинария вече над две десетилетия. „Това не е само бъркане с черпака, смесване на някакви продукти и миксиране на подправки. Готвенето ме кара да се чувствам щастлив. Това е моето изкуство и то не е никак лесно”, споделя той, спомняйки си с усмивка за времето, когато мечтаел да стане банкер, но така и не бил приет да учи във великотърновската гимназия по икономика. Затворената врата към икономическите науки го провокирала да се потопи в света на кулинарията. И той завършва готварство в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Петър Берон”, като още 14-годишен започва работа в ресторант.
„В началото бях момче за всичко. Помагах на сервитьорите и барманите, белех картофи и лук”, спомня си първите стъпки в професията. Въпреки че почти всеки ден му се налагало да работи в кухнята по 17 часа, никога не си помислял да се откаже от кулинарния занаят. „Готвенето е най-голямата любов в живота ми. Жаден съм за знания, гладен съм за още умения и рецепти”, вдъхновено споделя мечтите си Станимир Радичев./Дезант