Ние настояваме за електронна здравна карта. Нейната липса също е причина да има много нереални ТЕЛК-ове. Това заяви пред БНР Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и един от организаторите на протестите на майките на деца с увреждания.
По думите й, министър Петков е първият, който проявява воля и разбиране към проблемите на майките на деца с увреждания.
„Не го гоним по улиците, както се е случвало с предишните министри. Той сам идва при нас. Той е наясно с нещата, но трябва политическа воля. Без политическа воля ние доникъде не можем да стигнем. Основната ни борба е средствата да отиват по предназначение. Моето дете е на 23 години и за него промяната е в пет лева повишение на социалната му пенсия.
Тук не става въпрос само за пари, но с тези 145 лева никой не може да оцелее, няма такъв човек. Държавата по никакъв начин не ни помага за отглеждането на деца с увреждания. Няма място, което децата с тежки гръбначни увреждания да посещават. Ако на мен ми се наложи да вляза в болница за два дни, аз няма къде да оставя детето си. Искаме елементарни неща“, каза Иванова.
Проблемът с намирането на работа за хората с увреждания е огромен, призна лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
„Хората с увреждания не могат да си намерят работни места, работодателите ги отбягват, водени от присъщия им егоизъм да не се ангажират с хора с проблеми. Това пък създава проблеми на хората с увреждания. Всички те искат да работят и огромна част от тях могат да работят, но нямат възможността да го направят“, каза Манолов.
Според него трудно може да се каже какво трябва да е решението. Може би работодателите трябва да бъдат насърчени по някакъв начин може би през данъчно облекчение, само че българската фискална система не остава кой знае какви пространства за това.
„Бяха правени опити за въвеждане на квоти преди години, от което по същество нищо не излезе, но този проблем със заетостта на хората с увреждания е огромен. Беше загубено прекалено много време по отношение на преподреждането на тази система, която съществува като философия от 50-те години на миналия век“, обясни синдикалният лидер като допълни, че тогава и държавата, и обществото бяха различни.
„Тези хора се криеха от света, техните проблеми се подмитаха под масата и всички бяха прехвърлени на пенсионната система, която също много страда от тези неща, защото е натоварена с една поредица от функции. Тази система трябваше да бъде преосмислена и преправена по съвсем различен начин“, каза Манолов.
Бившият социален министър и съветник на еврокомисаря по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер – Ивайло Калфин, обяви, че системата за грижа за хората с увреждания, не е променяна от много време. Няма да намерите един човек в България, който да каже, че е добра, каза Калфин.
Правят се изменения за една или друга група и в един момент се губи общата логика и липсва чувството за справедливост. Трябва да се промени концепцията на системата, да се промени начинът, по който работи системата за хората с увреждания, обясни бившият социален министър.
„Те на практика получават една присъда от ТЕЛК, която ги праща у дома. В системата трябва да се въведе нещо, което го има в Световната здравна организация и което оценява какво би могъл да работи човек със съответното увреждане. Цялата система работи около това тези хора да са полезни и да се социализират членовете на семействата им, да не са обречени да седят вкъщи“, заяви Калфин.
Той е категоричен, че помощните средства не са социална политика. „Би трябвало да се предоставят съответните услуги. Трябва да има индивидуална оценка, но мисля, че държавата би трябвало да предостави не средства, а услуги, защото парите, колкото и да са, в един момент те ще станат малко. Трябва да има психологическа помощ, дневни центрове, транспорт до работното място, адаптация на работното място и така нататък“, каза Калфин.