Трябвала ни много ясна средносрочна бюджетна рамка
След като стана ясно, че България не може да бъде приета в Еврозоната на 1 януари 2024 г., се заговори за 1 юли 2024 г.
„Относно тази междинна дата, това е екзотика. Няма страна, която да е сменяла валутата си по средата на годината. Още повече, че изглежда малко странно да сме тотално извън критериите, а след 6 месеца да сме изрядни. Цялото бързане е по-скоро политическа заигравка. Ясно е, че или тази година щяхме да поискаме извънреден доклад, или щяхме да разчитаме на редовните доклади за всички страни през 2 години, като явно се върви към втория вариант. Все пак Еврозоната е един своеобразен клуб, в който страните членки решават дали да приемат нов член“, коментира икономистът Лъчезар Богданов в студиото на „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR.
Той посочи, че в момента ние сме с 13,5% средна годишна инфлация, в същото време трите страни с най-ниска инфлация са с 8,2%.
„Не става въпрос за някакви десети, които могат да се променят за един-два месеца. За една година има възможност да се промени и това е всъщност посланието. Въпреки кризите по международните пазари, цените на енергийните източници и войната европейската икономика се адаптира по-бързо отколкото си мислехме. Тъй като критерият за инфлацията се мери средно годишно за 12 месеца, това, че ние виждаме, че енергийната криза се разрешава, е добре, но вече имаме натрупани месеци с много високи цени на суровините и на енергоносителите. Всичко това стои в негативната статистика за неизпълнение на критериите“, заяви Богданов в разговор с Милена Милотинова.
Пред Bulgaria ON AIR икономистът добави, че трябва да обръщаме внимание и на публичните финанси, да имаме много ясна средносрочна бюджетна рамка и внесен бюджет, който да даде ясен знак, че България може да поддържа рамка на нисък бюджетен дефицит.
„Това поливане със студена вода отрезви вътрешната политическа класа. Тези критерии, които са ни заложени, не са само, за да може еднократно да ги изпълним и някой да ни допусне някъде, а през останалото време да си имаме лоша икономика. Те са мерило за това доколко икономиката е конкурентоспособна и устойчива на всякакви шокови кризи“, каза още Богданов.
Гостът посочи също, че е важно компетентните институции да установят доколко повишаването на цените се дължи на непазарни практики и ситуации.
„Важни са тези органи, които наистина трябва да следят дали има картели, дали има нелоялни търговски практики, дали има злоупотреба на участници с голяма пазарна сила. Например регулаторът КЗК вече 10-11 месеца още анализира и разследва за олиото. Това е неефективен регулатор. Има все пак някакъв разумен срок, в който тези регулатори да изкажат становище. Трябва да се научим да действаме през институциите и по закона, а не само през медиите“, призова Богданов.
Икономистът посочи също, че са нужни промени в Търговския закон, рамката на несъстоятелността, мерките срещу изпиране на пари и транспониране на директивата и също казуса със зелената карта в застраховането. Той уточни, че в тези сфери ние сами сме признали, че имаме проблем. И попита защо се бави процесът по решаване на тези проблеми.
„Може би отговорът на този въпрос е политическата криза, защото много трудно се правят такива промени по време на криза“, предположи Богданов и допълни, че няма конкретен срок пред страната ни за Еврозоната.
„Всяка година можем да бъдем оценявани. Всяка година, ако изпълняваме критериите, ще получим положителен отговор. Това е рамката. Може 10 години подред да не отговаряме на тези критерии“, завърши икономистът.
Екип на Bulgaria On Air