Ради Найденов едновременно бил служебен външен министър и посланик в Германия. Според юристи в случая има конституционна несъвместимост и конфликт на интереси, тъй като Найденов на практика се явявал началник на себе си, пише в. Труд. Изданието разполага с протокол от заседание на Кариерната комисия на външното министерство, проведено на 17 март.
Върху него има резолюцията на Ради Найденов, в която той сам посочва, че е дал “предложение” до Кариерната комисия, която му е подчинена, за кадрово укрепване на представителствата в Германия. Дава и указание предложението му да се разгледа на следващото заседание на комисията, което е насрочено за 2 май.
Очевидно е, че Ради Найденов е бързал да назначи още хора в представителствата ни в Германия преди формирането на новото правителство. Служители от външното министерство разказаха, че като служебен министър Ради Найденов успял да си отмъсти и на инспектората заради проверки в мисиите в Германия. Ревизиите приключили с много констатации за нарушения.
Министър Найденов отговорил подобаващо – намалил тримесечната оценка за работата на инспектората от “2” на “4” (най-ниската оценка по критериите на Външно е петицата). Сред коментираните теми бе и предстоящо назначение на Найденов като посланик на България в Швейцария.
Министерско-посланически казус имаше и в друго служебно правителство. През 2013 г. служебният премиер Марин Райков, който изпълняваше и функциите на външен министър, се самопредложи на Росен Плевнелиев за посланик в Рим.