Брадърът Динко направи признание, което удари в земята всичко изричано в Биг Брадър досега.
„Не съм толкова прост, колкото изглеждам. Аз съм по-прост!“ Дали го каза вярвайки в думите си, или при него това е поза, никой не разбра.
Че мачото не е сред най-умните, е ясно отвсякъде. Че има големи дупки в образованието, възпитанието и първите седем години, пък и останалите, се вижда и без жокер.
Не можем да очакваме от всички да са професори, но в случая простакът, който сам си признава, че е простак, е издигнат в култ.
Неговото поведение е като на абориген, попаднал внезапно в столицата на цивилизована държава и минал през ускорен аборигенски курс какво значи държава и цивилизация.
Вече мина седмица, откакто влезе в Биг Брадър, а още не може да определи какъв е и как трябва да се държи. Ту заема ролята на големия и безстрашен мачо и дуе мускули и сланини пред дамите, ту им целува ръка, ту ги отблъсква и се мята при мъжете да разказва подвизите си. Огнената вода не прощава и на него и в споровете аргументите му са крясъци и чупене на чаши. После се сеща, че е в предаване, връща се и се извинява. И от мачо се превръща в сервилен безличник.
През ума му минават стратегии от рода да започне флирт с някоя дама, но не може да го изиграе докрай. Така започна играта му с Луна, скачаше в леглото й, влизаше при нея с роза между зъбите и я забиваше в ключалката на банята, а когато тя го попита има ли някакви чувства към нея и защо я преследва с цветя и целувки, той подскочи като ужилен.
Няма нищо бе, Луне, просто се закачам. Ти не си на моите години, възрастна си, а аз си падам по млади сочни мацки. Така с грацията на слон в стъкларски магазин успя да нанесе жесток удар върху женското й самолюбие и даже не разбра, че я нарани.
Със същия „финес“ мина и през политиката. Обясни как срещнал президента Радев на една бензиностанция, поговорили си, бил възхитен и искал да стане като него. В същото време се прекланял пред Бойко Борисов и той бил негов идол. Аз съм просто момче, той също не е завършил някакви сложни университети, но хората го обичат. Какво ми пречи да съм на негово място запита ямболлията смаяните съквартиранти. И завърши: Държавата – това съм аз. Държавата е това, което прави Динко!“
Ако мачото има някаква диагноза – тя е българин. От ония 80 процента, които проф. Иво Христов се изцепи, че съществуват.
Диви селски парчета, които си сменят мнението през пет минути, дуят мускули, фукат се кого спасили и на кого дали бензин, кого натръшкали, кого ступали. В броя на ступаните са и собствените им гаджета, или случайни хора, но те си го заслужавали.
Борци за „правда“, които превземат и Фейсбук, но написват призивите си с по 10 правописни грешки.
Селски тарикати, които не подбират начина, по който се катерят нагоре и стават известни.
А накрая започват и да ни управляват!
Ако щете!