Според Библията, човека, който е живял най-дълго на Земята е Матусал. Той е роден през 3073 г. пр.н.е. и умира през 2104 г. пр.н.е., на възраст от 969 години, седем дни преди потопа. Баща му Енох умира на 365-годишна възраст, неговият внук Ной умира на 950-годишна възраст, Адам, на който Матусал е бил седмо поколение пряк потомък, умира на 930 години. Това са немислими днес за нас периоди за един човешки живот, които в продължение на векове, не са в състояние да бъдат достигнати от човечеството, въпреки напредъка на медицината и като цяло по-добрите условия на живот. А може и да е тъкмо обратното, сами да влошаваме тези условия за дълголетие. Едно трябва да е ясно обаче, днес пропагандата се опитва да ни внуши, че в древни времена смъртността е била много по-голяма от днес, за да прикрие, отровите от индустрията на съвременната цивилизация, които предизвикват лавинообразна епидемия от онкологични болести, повече от всякога. Но това е друга тема.
Според една статия в New York Times през 1930 година, Ву Чунг-чие (Wu Chung-chieh), професор от университета в Чънду, открил китайски царски правителствени записки от 1827 год., в които е поздравен Ли Чинг-Юн за 150-ят му рожден ден, и още документи, които по-късно го поздравяват за 200-ия му рожден ден през 1877 г. . През 1928 г., кореспондент на New York Times пише, че много от старите мъже в квартала на Ли твърдят, че техните дядовци са го познавали, когато били още момчета, а той по това време е бил мъж с вид на средна възраст.
Но кой е този мъж всъщност? Ли Чинг-Юн започнал кариерата си като билкар на 10 годишна възраст. Той събирал билки в планински вериги и през цялото това време той изучавал за тяхната потентност към дълголетието. За почти 40 години, той оцелял на диета от билки като Lingzhi, годжи бери, див женшен, Къш Ву и оризово вино. През 1749 год, на възраст 71 г. той се присъединява към китайските войски като учител по бойни изкуства. Ли е бил много обичана фигура в своята общност. Той се жени 24 пъти и има най-малко 180 преки потомци , всички все още живи през 1928 г., разпределени от единадесет поколения. . Според разказите на близките му, Ли е можел да чете и да пише още като дете, и от десетия си рожден ден, започнал да пътува, като е ходил в Кансу, Шанси, Тибет, Аннам, Сиам и Манджурия за да събира билки. През първите сто години той продължил с тази професия. После преминал към продажба на билки, събирани от други билкари. През всичкото това време е бил на диета, само билки и оризово вино.
Но той не е единственият. Според един от учениците на Ли, той веднъж е бил посетен от по-възрастен 500-годишен мъж, който го научил на чигонг упражнения и му давал диетични препоръки, които да му помогнат да удължи продължителността на живота си в свръхчовешки пропорции. Но освен за диети, билки и специални упражнения, какво друго можем да научим от този майстор на дълголетието? На смъртния си одър, Ли казва: „Аз направих всичко, което трябва да направя в този свят“. Тези смирени и последни думи, може би също загатват за една от най-големите тайни за дълъг и успешен живот? Смирението!
Трябва да се отбележи, защото хората от западния свят, са научени да вярват, че остаряването е нещо, което трябва да бъде „победено“ с високо технологични устройства с инфрачервени лъчи и изкуствени лекарства, че личните страхове от смъртта също играят отрицателно влияние на дълголетието. Може би спокойствието и мира в душата на човек е също толкова важно. Ли е бил попитан каква е тайната за дълголетието му. Той много мъдро отговорил: „Да се съхранява на тихо сърцето, като в костенурка, да летиш весел като гълъб и да спиш като куче“. Това е бил съвета на Ли, който е дал на военноначалник Уи Пей-Фу, който го посетил в неговата къща, за да научи тайната на изключително дълъгия му живот. Ли твърди още, че едно от най-важните неща е дълбокото спокойствие и спокойствие в съчетание с дихателни техники са тайните на невероятното дълголетие.
Защо това е така трудно да се повярва?
Средната продължителност на живота в западния свят в момента е между 70-85 години, а мисълта за някой, който живее над 100 години изглежда доста странно. А мисълта, че някой може да живее над 200 години изглежда изключително подозрително. Но защо да не вярваме, че хората могат да живеят толкова дълго?
Трябва да се има предвид, че хората днес нямат този здравословен начин на живот, който се пропагандира от рекламната политика на корпорациите и медиите. Хората, които живеят дълго, не трябва да се справят с натоварванията от дългове, те не дишат замърсен въздух в градовете, и не спортуват в затворени помещения, където въздуха е изпълнен с всякакви вируси и клетки от стотици хора, които са издишвали вътре. Те не ядат рафинирана захар или брашно, или всякакви храни, които имат пестициди или изобщо химикали. Те живеят на разстояние от стандартната американска диета „От бързи храни към бърза смърт“. Те не ядат тлъсти меса, сладки десерти, както и генетично модифицирани храни. Не поемат антибиотици. Те не прекаляват или изобщо не употребяват алкохол. Техните диети изключват храни-боклуци, на които ние толкова често се отдаваме с наивна глупост. Те не живеят в препълнените мегаполиси, от чиито небеса се сипят невидими наночастици от алуминий, които се пръскат от самолетите, с които уж се борят с климатичните промени. Те не спортуват по магистралите. Те не карат велосипеди, зад ауспусите на колите. Не прекарват свободното си време пред електронни устройства и не живеят в невидимата мрежа от радио и електромагнитни вълни.
Тези хора, консумират само суперхрани и билки, които са като стероиди за нашите органи и имунна система. Те също така прекарват свободното си време в природата. Но не близо до замърсените зони, а далече и високо в планините. Практикуват техники за дишане и медитация, които са доказали, че подобряват психическото, физическото и емоционално здраве. Те лягат рано и стават рано за да приемат правилният сън, и прекарват голяма част от времето в природата под „планинско“ слънце. Те са перфектно умствено и духовно, и се радват на физическо благосъстояние.
Ето това ние сме забравили изобщо, че съществува днес. А то е там. Ние знаем, че е там, но не го взимаме, защото е даром. Научили са ни да плащаме нещо, което алчния взима от природата даром, променя го в отрова и ни го продава за лична облага. Ние консумираме над 10 000 вида газирани и оцветени с химикали измислени напитки, които са създадени само от едно нещо – вода, която е даром в природата, не сме ли глупави тогава да се съмняваме, че хора, които живеят в симбиоза с природата, могат да живеят много дълго. Когато ние се отнасяме към телата ни нехайно, защо трябва да обиждаме природата, ако е помогнала на онези, които я използват с любов и обич да живеят един дълъг и изпълнен със смирение благочестив живот? Смирение, симбиоза и мир с природата, може би това са ключовите думи за дълголетие.
Автор: Петър Симеонов
Източник: Рeshakoffstudio