Лечебен извор край берковското село Балювица лекува с 24-каратово злато. Водата минава през златна жила и месеци наред не променя вкуса си. Помага при проблеми с очите, стомашно-чревни неразположения и заболявания на нервната система, пише „Конкурент“.
Балювица е известна с лековитото си кладенче, за което има куп истории и свидетелства, че цери очни заболявания. До аязмото се стига по криволичеща пътечка, последните метри от която представляват дървено мостче. Изворчето съществува от векове, но след земетресението във Вранча през 1977 г. е било затрупано от скали. По думите на местни хора, постепенно камъните са се наместили и водата бликнала отново.
Кладенчето е облагородено през лятото на 2005 г. В местната управа има и сертификат за него. Водата е полезна заради съдържанието на магнезий. Лекува най-вече очите, заболявания на нервната система, стомашно-чревни проблеми. Има обаче и естетически ефект, защото от нея изчезват пърхотът и разни петна по кожата. Изцелени хора са окачили на скалите над изворчето икони на Св. Богородица и Исус Христос, в знак на благодарност, както и мраморна плоча с надпис „Лековно кладенче“. Водата не променя вкусовите си качества месеци наред.
Има подозрение, че изворът минава през златни жили и съдържа в себе си 24-каратов метал. Преди години иманяри изровили околността, но вместо съкровища намерили книги. Местните разправят, че след пиене на вода от изворчето се усилва апетитът.
Килийно училище на повече от 500 г. тъне в разруха в берковското село Балювица. Просветното средище е най-старото в област Монтана и е оставено на произвола на съдбата. Преди десетина години е направен опит за обновяването му, за който обаче свидетелства само табелата за произхода на вложените средства от правителствената програма „Малки проекти в подкрепа на регионалното развитие – 2004 г.
Килийното училище е опасано от реките Манастирска и Бакировец, които се сливат в една. На броени метри от него е храмът „Св. Троица“ и селското гробище на Балювица, което датира от средновековието. В него има странен клетвен паметник с надпис, че който отсече дърво, ще се затрие. От уста на уста се предава, че заклинанието се е сбъднало и двама мъже, посмели да отсекат няколко ясена, бързо намерили смъртта си. За съжаление, паметниците в гробището са в пъти повече от живеещите в къщите наоколо.
По официални данни от март 2015 г. хората в живописното иначе селце са 64. Землището на Балювица е малко над 8 кв.км. Най-популярният жител е починалият през 1991 г. поет Младен Исаев. Случайно или не, съборът на селото е на 24 май – празникът на българската просвета и култура. През първата неделя на август се отбелязва т. нар. празник на поляната. Тогава от всички краища на България се стичат стотици балювчени, напуснали родното място по различни причини.
Източник: zdrave.to