Серията от информационни атаки срещу руския президент Владимир Путин е свързана с нарастващата роля на Русия на международната сцена, твърди Евгени Маткин в анализ за Лента.ру, публикуван в петък (29 януари) със заглавие „Who hits mr. Putin?”. Авторът разсъждава върху причините за зачестилите целенасочени атаки срещу руския държавен глава в навечерието на решаващата среща в Женева за мирно урегулиране на конфликта в Сирия, която започва днес.
„Един от ключовите играчи в този конфликт е Москва, която извоюва правото си на глас със започналата през септември военна операция в региона. Предполага се, че ако изиграе успешно сирийската си карта, Русия ще постигне много повече, включително и отмяна на западните санкции”, отбелязва авторът. Не щеш ли, тъкмо в дните преди началото на преговорите зачестиха опитите за дискредитиране на руския президент Владимир Путин: като се почне с възобновеното дело за убийството на Литвиненко, станало преди 10 години, мине се през излъчения по Би Би Си (BBC) филм „Тайните богатства на Путин”, наречен „антикорупционно разследване”, и се стигне до слуховете за смъртта на руския държавен глава – и всичко това в рамките на една седмица, отбелязва изданието. И си задава въпроса: какво стои зад тази информационна атака?
„Очевидно, че цялата тази информация не е насочена към обикновения руски потребител. Филмът на Би Би Си като цяло остана неизвестен за руската аудитория, а информацията за делото „Литвиненко” бе поднесена без най-абсурдните обвинения”, смята авторът. Според него целта на атаката не е да бъде дискредитиран Путин в очите на неговите съграждани, още повече, че президентските избори са чак през 2018 г., а да бъде компрометиран пред международната общност. Причините, според него, трябва да се търсят в международната политика и, в частност, във все по-честите призиви на западни експерти и политици за отмяна на санкциите срещу Русия.
Изданието припомня прогнозата на „Блумбърг” преди дни, че 2016 г. ще е последна за санкциите срещу Русия. Преди два дни анализаторът от „Форбс” Кенет Рапоза също потвърди, че западният бизнес е заинтересован от снемането на санкциите. Заявления в този дух направиха френският министър на икономиката Еманюел Макрон и германският финансов министър Волфганг Шойбле, който изтъкна, че е добре да се поддържат тесни връзки с Русия, за да бъде намерено решение на сирийския конфликт, припомня изданието.
Обикновено при класическата информационна война атаките се провеждат оразмерено, за да може крайният потребител да „се насити” на сюжета в рамките на следващите три-пет дни, а поднесената информация да „образува кръгове във водата”, така наречените вторични информационни трусове – коментари на експерти и известни люде, „нови подробности по темата” или разяснителни статии”, отбелязва Лента.ру. Този път, обаче, сюжетите буквално „се застъпваха”. Защо е това бързане?, пита изданието.
Отговорът, според него, трябва да се търси в главното международно събитие, което започва днес – преговорите за Сирия в Женева.
„В сирийския конфликт Москва иглае ключова роля. Русия държи силни козове – серия успешно проведени операции и трайни дипломатически контакти със законния сирийски президент Башар Асад“, пише авторът.
Участието на Русия в сирийския конфликт отначало се възприемаше като опит на Путин да излезе от международната изолация, като предложи ролята си на посредник в Близкия Изток. Агенция „Блумбърг” отбелязва в тази връзка, че е възможно да бъдат снети санкциите срещу Русия, за да бъде „спечелен най-влиятелния дипломатически играч” по сирийския въпрос.
Досега ситуацията се развиваше благоприятно за Москва: армията не понесе сериозни загуби, дипломацията показа, че може не само да бомбардира терористите, но и да се договаря с Асад. Напълно разбираемо е, че ако Русия успее да свири първа цигулка в сирийското урегулиране, предстои прераздаване на геополитическите карти.
А такива перспективи, поне ако се съди по информационните послания, изглежда не се харесват на всички, заключва изданието.
Руски дневник