Великден е за повечето хора е ден, в който празнуваме пролетта, събуждането на света, разцъфтяването на всичко около нас. Но всъщност това е денят, в който Исус умира на кръста си след непоносими мъчения.
Лекар се опитва да обясни точно мъките, които Божият син е изпитал преди смъртта си. Човек трудно може да си представи, че някой е успял да изтърпи всичко това.
„Войниците са използвали за бичуване кожени камшици, в които вплитали метални топчета. Когато бичът докосвал тялото, топките причинявали дълбоки синини и наранявания, които при следващия удар се разтваряли. Освен това на самите камшици прикрепвали остри парчета кости, които се впивали в месото. След такова бичуване гърбът на човек ставал толкова наранен, че през някои от дълбоките рани се виждал даже гръбначния стълб. Това било нещо наистина ужасно!“
Това пише в книгата си д-р Алекзандър Метерел. Той разказва още, че много от жертвите на подобно бичуване умирали от раните си преди да успеят да ги разпънат на кръст
След това зверско бичуване Исус трябвало да изтърпи и пътя до Голгота, където за него бил приготвен кръст. Свидетелствата в евангелието се подкрепят и от чисто медицинските обяснения на лекаря. Според него в този момент Исус търпял хиповолемичен шок – шок от недостатъчна кръв в тялото след бичуването.
На мястото, където трябвало да бъде разпънат, Исус бил положен на земята, след което ръцете му били приковани към кръста в областта на китката.
„Там е най-здравата позиция, която би придържала ръката. Ако човек е бил приковаван за дланта, кожата е щяла да се разкъса и той да падне от кръста. Важно е да се знае, че пиронът прониквал в ръката на мястото, където се намирал медиалния нерв. Това е най-големият нерв, който преминава през ръката, а пиронът го е разкъсвал. Не мога да си го представя, но болката при неговото разкъсване е била непоносима, нечовешка, извън всички граници“, разкрива медицинският експерт, който се занимава и с исторически случаи.
Метерел твърди, че при приковаването раменете на Исус излизат от ямките си и се разтягат с 15 см.
Какво всъщност е убило Божия син накрая? В различни свидетелства се твърди, че хората, които били разпъвани на кръст, накрая умирали от удушаване. „Когато човек виси във вертикална позиция, започва постепенно да усеща дълга и мъчителна липса на кислород. Това е така, защото опъването оказва влияние върху мускулатурата и по този начин пречи на гръдния кош да се изпълни с достатъчно въздух. Така, ако някой иска да поеме въздух, трябва да използва като опора продупчените си с гвоздеи крака, за да отпусне гръдната мускулатура. При всяко вдишване или издишване той изпитва нечовешки болки. За да може да поеме следващ дъх, трябва да придвижи гърба си леко нагоре и в този момент наранената кожа се протрива в грубата дървесина, няма такава болка“, твърди лекарят.
Според него към всички брутални усещания се придава и респираторната ацидоза – голямо количество въглероден оксид, който се разтваря в кръвта, увеличавайки нейната киселинност. Предполага се, че в този момент Исус е започнал да изпада в силен хиповолемичен шок, който накрая е довел до разрив на сърцето и смърт.