Къщата-музей на Добри Чинтулов в Сливен има спешна нужда от реставрация, каза Росица Георгиева, уредник в отдел „История на българските земи 15 – 19 век“ в Регионалния исторически музей в Сливен.
Преди да стане музеен обект, сградата е била в много лошо състояние. Впоследствие е била почти отново построена. Тя е откупена от наследници на фамилията. В момента е собственост на община Сливен. Липсва проект за реставрация и консервация. Музеят не може да кандидатства по проекти за реставрация, защото юридически е ползвател на имота.
Къщата, в която днес се помещава музейната експозиция, посветена на Добри Чинтулов, е построена в средата на 50-те години на 19 век, разказа Георгиева. Тя е изградена от него и брат му Иван. Някои погрешно смятат, че това е родната къща на поета, която се е намирала в близост до сегашната сграда. Тя е типична за сливенската градска архитектура – с хает /навес/, отворена, несиметрична. Интересен факт е, че в къщата на Чинтулов за пръв път в града се появява руски самовар и печка.
Музейна сбирка там има от 1961 година, като настоящата е открита през далечната 1975 година. На първия етаж се намира фото-документална експозиция с копия на различни документи, свързани с живота на поета, снимки, преписи от негови творби и др. Повечето от документалните материали за Чинтулов се съхраняват във фонда му в Български исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в столицата.
Вторият етаж показва интериор, характерен за сливенската градска къща от средата на 19 век. Вещите, останали от него са много малко – изложена е една флейта, запазен е и неговият личен печат, но той не е сред експонатите. Причината за това е, че преди години ценната вещ е била открадната. Въпреки че впоследствие е върнат, печатът повече не е изложен. В спалнята е показано писалището на Добри Чинтулов, мастилница, които са предадени от семейството на неговия брат.
Много малко снимки на поета са останали. В сливенския музей разполагат със снимка на семейството му – със съпругата му Анастасия, дъщеря на Добри Желязков – Фабрикаджията, и синът им Петър. Другата снимка е от 1873 година със сливенски учители и ученици. Третата снимка е от 1871 година от първия Църковно-народен събор. Куриозен е фактът, че заради известна прилика масово досега се е използвала снимка не на Чинтулов, а на казанлъшкия учител Филип Велев.
Фотосът е направен на учителски събор в Пловдив през 1870 година, като сливенският поет даже не е присъствал. Няма обяснение как е станала замяната. По думите на Георгиева, на всички снимки Чинтулов е с шапка, има прилика с неговия колега – учител, но със сигурност не е той. Кметът на Сливен Стефан Радев съобщи, че е входирал в Общинския съвет предложение за промяна на образа на почетния знак на общината. Така след дълги години на една от емблематичните личности на града ще бъде оказана дължимата почит.
Къщата-музей на Чинтулов е най-старата музейна експозиция в града, каза още Росица Георгиева. От дълго време музейните работници се опитват да направят нова, която да отговаря на съвременните изисквания на музейния посетител. Те са направили нова тематична структура и нов тематико-експозиционен план, като в него са включени най-новите изследвания за Чинтулов и културата през Възраждането. Сред основните теми са семейството на Добри Чинтулов, обучението му в Одеса, влиянието на руската култура върху него, учителстването му в Сливен и Ямбол, дейността му като читалищен деец /той е сред основателите на читалище „Зора“ в Сливен/, дейността му като деец на Църковно-националното движение и др.
Къщата е в район, богат на исторически паметници на културата, в близост се намира Първата държавна текстилна фабрика, къщата на Паткоолу, Арнауткината къща. До къщата-музей на Чинтулов е и Текстилният музей, филиал на Националния политехнически музей. Разположението на този музеен обект дава възможност за подчертан интерес към него.
/бнт