Оставката на това управление е нещо, което искаме от 4 години. Сега вече всички го правят. И то си отива. Време е да помислим и за следващия етап – развитието на обществото след Борисов.
Един от важните моменти е за индустриалното производство като национален приоритет и необходима предпоставка за развитието на социалната политика.
Едва ли някой ще оспори, че икономиката ни се нуждае от „възраждане на индустрията” – такава промяна в структурата на стопанската дейност и внедряване на технологии, за които се очаква да предоставят по-добри перспективи за икономически растеж и социално благоденствие.
Цел на индустриална политика на България е да стимулира търсенето в страната, да обезпечи експортно ориентирана икономика и да насърчи инвестиционния процес. Възраждането на индустрията е силно обвързано с иновациите и оптимизацията в традиционните производства, без които българската промишленост не е конкурентоспособна на световните пазари.
Наша цел и създаване на Български иновационен индустриален модел, основаващ се на прилагане на интегрирана политика между отделните сектори с цел повишаване на равнището на образованието, на науката, на технологиите и иновациите.
Ключов етап за осъществяване на този нов модел е разработването на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите материали, фотониката, микро и наноелектрониката, както и внедряването на нови производствени схеми и системи. Това ще даде основа за развитието на широка гама от нови производствени процеси, стоки и услуги, като индустрии от ново поколение през следващото десетилетие. Така българската индустрия ще бъде поставена на нови икономически основи, базирани на знанието, което ще я направи по-конкурентоспособна, ориентирана към проучванията и иновациите с цел постигане на по-устойчива, интелигентна и приобщаваща икономика.
Възраждането на индустрията се фокусира върху индустриалните зони по региони и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии.
Предлагаме да се определи и внесе ред в дейността на индустриалните зони и взаимоотношенията между фирмите, компанията, която управлява зоната и държавата, и да се реши проблемът с дългите срокове при съгласувателните процедури.
Да се увеличи капацитетът на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) с 500 млн. лв., като тези средства се насочват по три оси:
Местоположение. Средствата по тази ос се резпределят на регионален принцип и според степента на развитие на индустриалната зона – действащи, в развитие и за създаване на нови.
Инфраструктура. Държавата ще инвестира в изграждане на инфраструктура в зоните и след това да се привличат инвеститори.
Кадри. Държавата ще инвестира чрез партньорство между НКИЗ и средните и висшите училища по региони, в нови образователни програми, свързани с профилиране на средното образование по места и обвързването му със специалности, в пряка връзка с индустрията, както и за изграждане на единна база данни на завършващите ученици и студенти в региона.
Допълнително НКИЗ ще разполага с венчър-капитал, за да участва в реализирането и управлението на проекти в следните приоритетни области:
„интелигентните градове” чрез публично-частното партньорство между ВУЗ-овете, общините и бизнеса, приоритет за по-малките областни градове с технически ВУЗ-ове;
изграждане и развитие на индустриални зони на терените на съществуващи в миналото и разрушени промишлени предприятия;
оптимизиране продоволствените вериги. Стимулиране на преработвателната промишленост и прецизното земеделие в малките населени места в близост до индустриалните градове.
Извън индустриалните зони фонд „Индустрия” ще финансира проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.
За преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни обекти, като предприятия за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения, енергийни проекти и др., чрез публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините.