Управителят на НЗОК, който участва в Надзорния съвет, трябва да има право на глас. Освен това е необходим контрол върху дейността на Съвета. В последните няколко години нито един управител на НЗОК не е изкарал целия си мандат, а повечето от тях са били на поста по-малко от година. Това съобщи пред БНР проф. Георги Михайлов – депутат от „БСП за България“.
По време на вчерашното парламентарно заседание той обяви, че левицата ще предложи законодателни промени в избора на управителя на НЗОК.
Георги Михайлов уточни и част от промените, които ще предложи за обсъждане. От промяна се нуждае и числения състав на Касата, тъй като тя е обществена организация, а в момента председателят на Надзорния съвет е заместник-министър на здравеопазването.
„Всичко това прави НЗОК един обикновен платец, една обикновена касичка, която става предмет на тежки противоборства между определени интереси. Това трябва да се промени и да се потърси баланс в интерес на обществото. Липсата на контролен съвет върху Надзорния съвет, т.е. възможността да не бъде контролирана дейността на Надзорния съвет от никаква институция практически, освен де юре от парламента, но с така съществуващите законови норми де факто от никой“.
Проф. Михайлов заяви, че е време да се обърне внимание на проблемите, свързани с финансирането на здравната система. Той изрази мнение, че има групи от интереси, които се опитват да дирижират запазването на статуквото. Според него само промени в избора на управител на НЗОК няма да решат всички проблеми в здравеопазването, чиято дейност и финансиране се регулират на 90% от Касата.
Той обобщи сегашната практика на Здравната каса – механично прочитаме всеки 9-10 месеца един ферман от правила, които не са се променили от години. Избира се една личност и тя става изкупителна жертва на всички неуредици, които се случват в системата на здравеопазването. „Безспорно има някои групи от интереси, които дирижират и се опитват да дирижират запазването на статуквото“, каза проф. Михайлов.
Депутатът смята, че проблемите на НЗОК и предложенията за решенията им трябва да се разгледат надпартийно, за да се постигне консенсус.
„Имаме искреното желание да се погледне на здравния модел, на неговото управление и финансиране, надпартийно, да се постигне консенсус във всички важни решения. Трябва обаче да споделим, че всички документи, които излизат до момента през първите шест месеца на годината постигнаха негативен отзвук в цялата професионална общност, те не бяха консенсусно одобрени като документи и така не бяха създадени. Ако и сега се получи така, то консенсус трудно може да бъде постигнат“, допълни проф. Михайлов.