Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с Националната здравна карта. За решението си висшите магистрати съобщават на сайта на институцията.
Решението е взето с 8 гласа. Четири конституционни съдии са гласували с особено мнение – това са били докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков.
Припомняме, текстовете 34а и 37а от Закона бяха атакувани за противоконституционност, както и за несъответствие на посочените разпоредби с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.
С единия от текстовете се въвежда позволението при надвишаване на потребностите от медицинска помощ, определени със здравната карта, директорите на РЗОК да сключват договори с болници, „избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерски съвет“.
Вторият текст посочва, че при отваряне на ново лечебно заведение Комисията по НЗК трябва да извърши оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на здравната карта. При отрицателно становище на комисията, новата болница няма право да сключи договор с касата до актуализация на здравната карта, която – пак според същия закон – се извършва веднъж на три години.
Становището на депутатите, че въпросите, свързани със здравното осигуряване се уреждат само със закон, не среща подкрепата на конституционните съдии. Според мнозинството от тях, „няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да урежда материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика“.
С мотива, че „здравето на хората е публично благо и не може да зависи само от пазара„, конституционните съдии отхвърлят твърденията на опозицията, както,че промените в Закона за лечебните заведения се ограничава правото на свободна стопанска инициатива, така и че с възможността Касата да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със Здравната карта, ограничава свободата на избор на пациентите.
Конституционният съд подчертава, че икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Освен това, предвидената възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството – законът предвижда възможност за актуализация на Националната здравна карта и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени.
Преди това Конституционните съдии отмениха обаче основна част от реформата на Москов – промяната в Закона за здравното осигуряване, с която покриваният от НЗОК универсален здравен пакет се разделя на основен и допълнителен./нюз