Не сме скарани, много я уважавам, най-голямата си популярност получих покрай нея, споделя маестрото навръх 84-тия си рожден ден
Изповедите на Тончо Русев винаги са удоволствие за интервюиращия. Когато разговаряш с него, имаш чувството, че си на среща с историята на българската забавна музика. Та нали маестрото е автор на стотици хитове и няма популярен изпълнител, който да не е пял негова песен. Дни преди 84-ия си рожден ден Тончо за пореден път отдели време, за да сподели откровения. Разказа ни за това как минават дните му напоследък, а прерови и спомените си за случки от преди десетилетия.
– Г-н Русев, как сте, все така активно ли работите?
– Горе-долу съм добре. Времето минава в почивка. Намалих темпото на работа – с напредването на възрастта това е неминуемо. Напоследък нямам и много поръчки за песни. Направих две – едната е за Ваня Костова, Мими Иванова и Росица Кирилова, т.нар. трио „МВР”, по стихове на Павлина Станчева, много талантлива поетеса от Разград. По стихове на същата поетеса композирах и песен за Нели Рангелова. Работя и за младия певец Йордан Марков.
– За Веселин Маринов сигурно също имате идеи за песни…
– Да, за Веселин Маринов също съм помислил и дори в момента с Евтим Евтимов пишем две нови песни за него, които съвсем скоро ще бъдат готови. Ние не забравяме нашите стари познайници и приятели. Веселин има особено място в моето скромно творчество. Досега съм написал 94 песни за него и се гордея с това. Много от тях станаха популярни. В момента той е на турне из страната и твърди, че се приемат много добре от хората.
– Най-важната ви задача за 2016-а?
– Най-важната задача, която съм си поставил за тази година, е да издам песни по стихове на Петя Дубарова. Имам написани 14 и смятам да ги събера в диск. Затова ще говоря с ръководството на Бургас, което проявява интерес към идеята. Песните са сполучливи, а текстовете са направо феноменални.
– С кои изпълнители работите по-лесно – с младите или с по-опитните?
– С изпълнителите от старото поколение и това е естествено. Свикнал съм с тях, знам им всички възможности и дефекти. Интересно ми е да работя и с младите, с Йордан Марков… Имам идея и с някои от нашумелите изпълнителки да направя няколко песни.
Такава е например Мария Илиева, която много ми харесва. Гледам, че те имат предпочитания към по-друг вид музика и ще трябва да се стиковаме. Аз не смея да им предложа свои мелодии, защото не знам как ще реагират, а може би и те се страхуват да ми поръчат. Ако това се преодолее, смятам,че ще постигнем добри резултати. Дори и да прозвучи нескромно, моите песни са мелодични, а певците имат нужда от такива.
– Лесно ли се работи с вас?
– Много лесно. Всяка една песен я репетирам с певците, за които съм я направил. На репетициите хвърлям много усилия, за да ми бъде по-лесно след това на записа. Хората, с които работя, пък се стараят да дадат всичко от себе си, като някои от тях имат по-големи възможности от другите. Имал съм щастието да работя с най-добрите изпълнители в България. С изключение на Маргарита Хранова не се сещам за друга певица, за която да не съм писал.
– Кога и как се роди вашата първа песен?
– Бях музикант в бигбенда на БНР, където съм един от основателите. Записвахме много български песни. Един ден ми попадна стихотворението „Звезди” на Дамян Дамянов. Реших да опитам и аз да напиша песен, направих го и стана много сполучлива. Георги Кордов я изпя. Качеството на човек да композира е дадено от Господ, не е нещо, което може да се научи.
– Кога разбрахте, че сте известен?
– След години започнах да пиша песни за Лили Иванова. Това може би беше моментът, в който получих най-голяма популярност. Благодарение на нейното безупречно пеене и неоспоримия й талант.
– Защо не присъствахте на концертите на Лили и дует „Ритон” в НДК?
– Лили Иванова не ме покани. В момента отношенията ни с нея са прилични. Преди известно време един жълт вестник се опита да ни скара, да направи интрига между нас. С Лили си поговорих¬ме и изяснихме неверните писания. Уважавам я много. На концерта на дует „Ритон” не присъствах, защото не се чувствах много добре. Предпочетох да си остана вкъщи. Изпели са много мои песни в НДК и са казали хубави думи за мен. Съпругата ми, дъщерята и внучката бяха в залата, а аз още на другия ден се обадих на Катя и Здравко и ги поздравих за блестящия спектакъл. Без да се хваля, мога да кажа, че съм един от откривателите на „Ритон“. За първи път те споделиха пред мен навремето, че са решили да правят дует. Дойдоха вкъщи и ме попитаха дали има смисъл. Още тогава разбрах, че са таланти и обичат мелодичните песни.
– На кого освен на Лили сте признателен за успеха си?
– На певците, които изпълняват моите песни, и на авторите на стихотворе¬нията, върху които пиша. Може би аз съм един от последните останали композитори, които работят по поезия. Сега обикновено първо се правят мелодии, а след това се прикрепя някакъв текст към тях. Благодарен съм, че през годините успях да напиша музика върху произведения на едни от най-добрите автори – Павел Матев, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Калин Донков, Петър Караангов, Ваньо Вълчев, Евтим Евтимов, Петя Дубарова, Станка Пенчева… В момента работя с Павлина Стаменова, чиито стихове лесно стават на песни. Уважавам я изключително много и я боготворя като поетеса.
– От всяко стихотворение ли може да стане песен?
– Почти от всяко. Дори от уводна статия на вестник може да се направи песен. Все пак трябва да има едно песенно начало в стихотворението, да се разказва за нещо важно, да е налице фабула. Обичам лиричните, да не кажа тъжни стихотворения. Първите хора, които слушат песните ми, са членовете на семейството ми. Може и през годините да им е омръзнало (смее се). Досега жена ми, дъщерята и внучката не са изказвали мнението си за работата ми. Наблюдават ме, пазят ме, без да са критични или хвалебствени.
– Най-интересната ис¬тория на ваша песен?
– Най-интересна е на песента „Може би”, която написах за Доника Венкова. „Сигнал” по това време имаха талантлив и работлив импресарио – Стефан Широков. Като чу песента, каза, че те ще я направят да блесне. Стана шлагер.
– Приятелите ви наричат ли ви Маестро?
– Обикновено приятелите и музикантите ме наричат Майсторе.
– В последните години народната музика стана модерна…
– Тя е в кръвта ни. Лично аз от всички видове музика най-много уважавам и дори обожавам народната. При все че съм бил джаз, оперен и симфоничен музикант… фолклорът е най-талантливото нещо, родено у нас.
– Преди време сте искали да следвате ин¬дустриална химия…
– Успоредно с подготовката ми за индустриалната химия свирех много активно. На едно събиране, където участвах със симфоничния оркестър, ми казаха, че съм роден за музикант и не трябва да уча за друга професия. Кандидатствах и в двете специалности и ме приеха. Избрах музиката и не сгреших.
– Колко време сте били шлосер в завод „Черве¬но знаме” в Бургас?
– Един сезон. Бях особено щастлив, защото там работеше баща ми като локомотивен машинист. Майка ми пък беше чиновничка към железниците. Така да се каже, бяхме едно жп семейство. Баща ми е един от най-заслужилите железничари в България. Навремето с голямо удоволствие отивах в стола да обядвам, след като съм се трудил няколко часа като шлосер. Беше ми сладка и вкусна храната. Заплатата ми тогава беше някъде около 500-600 лева.
– 15 години не сте могли да преодолеете загубата на майка ви…
– (Очите му се пълнят със сълзи.) И до днес не съм се успокоил. Чувствителен съм и мога да заплача за чуждата болка, камо ли за моя лична загуба.
– В хармония ли сте със себе си?
– Не. Податлив съм на конюнктурни обстоятел¬ства, които ме изваждат извън релси и после дълго не мога да вляза отново в кондиция. Общо взето не съм в хармония със себе си. Изпитвам носталгия към хубавите неща отпреди 10 ноември 1989 г., които сега наши певци и певици безпринципно плюят. Имаше много добри неща навремето. Едно от тях е отношението към нашата музика, към симфоничната, към оперната… Държавата поддържаше тези изкуства, които сега са оставени на самотек.
– Интересувате ли се от политика?
– Интересувам се от политика и следя непре¬къснато нашата и чуждите телевизии. Положението е много тревожно. Не знаем в следващия момент какво може да се случи на границата ни. За министъра на културата Вежди Рашидов мога да кажа само хвалебствени думи.Той направи галерии, подобри работата в театри¬те, създаде международни контакти… Самият той е прекрасен скулптор и не са му чужди проблемите на изкуството и културата.
– Как сте със здравето?
– Чувствам се веднъж добре, друг път не толкова. Различно е. Като цяло не мога да се оплача, че имам особени притеснения. В последно време сърдечното заболяване оказва влияние при ходенето ми. Ще продължавам напред, докато мога. Издържам дълго прав, но се изморявам, крачейки.
– Кога ще отидете в родния ви Бургас?
– Вече 4-5 години не съм ходил. Много ми е мъчно, но по здравословни причини не съм го посещавал. Ако съм жив и здрав, тази година ще отида обезателно на фестивала „Бургас и морето”. Големият наш музикант Иван Кутиков подготвя една грандиозна – по американски мащаби, проява. Тя ще продължи няколко дни в родния ми град и възнамерявам да я посетя.