Композиторът легенда Стефан Диомов преди юбилейния си концерт: Грешка беше, че забраних на Ева да пее песните ми

„Магията „Тоника“ създадох в жп вагон. Съжалявам, че се изпокарахме“, казва хитмейкърът, който подкара 72-рата си годишнина.

Стефан Диомов е от композиторите, без които българската естрада нямаше да е това, което е. Славният бургазлия е разгърнал таланта си в няколстотин шлагерни песни, влезли в репертоара на едни от най-успешните ни изпълнители. Освен това е основател на култовата формация „Тоника“ и откривател на забележителни певци като Тони Димитрова.

Свързахме се с твореца легенда навръх 71-вия му рожден ден и в навечерието на юбилейния му концерт в зала 1 на НДК.

Спектакълът „Хайде заедно“ ще се състои на 9 март, а феновете на маестрото отсега потриват доволно ръце, предчувствайки, че им предстои да изживеят незабравим празник.

– Г-н Диомов, наближа­ва 9 март, когато феновете ви ще се съберат в зала 1 на НДК и ще се насладят на юбилейния ви концерт „Хайде заедно“…

– Под напрежение съм. Цял живот правя концер­ти и въпреки всичко съм не­спокоен. Искам всичко да бъде наред. Песните да бъдат добре подбрани, озвучава­нето и стилистиката да са на ниво. Много е труд­на тази задача. Става дума за зала 1 на НДК все пак, за много публика. Приемам концер­та отговорно.

– Защо юбилейният ви концерт се казва „Хайде заедно“?

– Беше край­но време да се съберем всички приятели, да бъ­дат забравени недоразуменията и да пока­жем на хората, че всъщност песните са над всичко. Сцената на концерта в НДК ще бъде импровизирана „кръчма“, а кръчмарят ще е моят голям приятел – мимът Руди. Ще пием по глътка вино и ще се опитаме да направим един мощен хор от изпълнители и публика. Ще изпълним песни, някои от които са на повече от 30 години.

– Ще бъдат ли предста­вени и нови песни?

– Да, разбира се, и такива ще има. Но от практиката знам, че публиката очак­ва познатите песни. Винаги накрая резултатът е едно на нула за утвърдени хито­ве. Но изненади обещавам да има. На 9 март искам да се огледам в лицата на усмихнати хора и заедно да преживеем една непов­торима вечер!

– Занимавате се с музи­ка от 1961-ва. Кой е най-трудният ви момент?

– Труден момент беше, когато трябваше да пре­късна работата си с гру­па „Тоника“ през 1980-а и след това да започна отначало с „Тоника СВ“. И още един тежък пери­од имах – през 1990-а, когато бяха съкратени ан­самблите. Тогава останах без работа и се наложи да свиря по Черноморието. Спрях да пиша песни, ня­маше концертна дейност, нямах никакви стимули. За радост това продължи кратко. През 1992-ра ме поканиха за ръководител на оркестъра към община Бургас. Така възникна по­редната ми група „Горещ пясък“, с която работихме съвместно почти 20 години. За това време направихме десетки концерти и успях­ме да възстановим нацио­налния конкурс „Бургас и морето“.

– Да се върнем в 1969-а. Тогава създавате „Тоника“ и репетирате във вагон на жп гара Бургас…

– (Смее се.) Много хубави години! Вагонът беше част от Дома на културата на транспортните работници в Бургас. Дирекцията и ня­колко учебни стаи тогава се помещаваха в купета­та му. След това този не­обикновен вагон изчезна някъде… Сякаш е бил там, за да създаде част от ма­гията….

– Откъде ви хрумна името „Тоника“?

– Бях преподавател по солфеж и терминът „То­ника“ ми беше един от основните. По това време бях събрал немалко му­зиканти, бяхме създали инструментален състав със солисти. Една годи­на групата беше без име. В един момент обаче ми хрумна да се казва „Тони­ка“ – основната степен на лада. Споделих идеята си с директора на школата. Той я хареса и ме подкре­пи. Подкрепи ме и целият състав. Изписахме името „Тоника“ с едри букви на барабаните. Представяне­то беше тържествено. Бя­хме покрили надписа със специален плат. В опре­делен момент дръпнахме платното и… вече бяхме „Тоника“! Тогава не подо­зирах, че това име ще се превърне в моя съдба!

– Как създадохте първа­та си песен „Балада“?

– Много бързо я написах. Тогава имаше нужда от песни, които да се подда­ват на вокална обработка. Извиках неволята на по­мощ и направих първата песен в живота си – „Бала­да“. Тя пък взе, че спечели Първа на­града не нацио­налния младеж­ки кон­курс за забав­на песен в София през 1972-ра. Участваха и „Щурците“, но ние триумфирахме. „Тоника“ беше напълно не­известна група от Бургас, а по време на изпълнението имаше проблем с микро­фоните. Когато водещата Бригита Чолакова съобщи, че ние печелим,изпаднах едновременно в щастие и шок. С парите от награда­та почерпих всички, а аз самият доста се понапих… Постъпих по младежки без­отговорно. Не си спомням как съм попаднал на пейка в градинката край площад „Александър Невски“… Заспал съм. Събудиха ме тогавашните милиционери. Те ми поискаха документи­те и обяснение защо спя на пейката. Обясних им, че съм преживял голяма ра­дост и съм бил награден… Пуснаха ме, разбира се.

– Коя е най-скъпата за вас награда?

– Получих я миналата година за 70-годишния си юбилей. Беше ми връчен почетният знак „Ключът от кулата“ от кмета на Бур­гас. Ценна за мен награда! Възприемам я като ключ към приятелите и света, който ни заобикаля.

– Любимата ви песен?

– За съжаление голяма част от песните, които си харесвам, не станаха популярни и се забрави­ха. Това е нормално. Но разбира се, че обичам и хитовете си. Те са магиче­ски знак, докосване, пре­гръдка… Изчезва разстоя­нието между изпълнители и публика… Неповторимо изживяване!

– Имахте преди време конфликти със звездите от „Тоника“. Съжалявате ли за двата пъти, в които бяхте издали забрана да пеят песните ви?

– Да, категорично! Човек понякога взима прибърза­ни емоционални решения, а след това разбира, че е направил грешка. Не всич­ко в моя живот е успех. И аз съм човек, и аз греша. Ние живеехме и творяхме в атмосфера на голямо на­прежение. Имахме стотици концерти и безброй изми­нати километри…

– По ваша инициа­тива ли се стигна до сдобряването с Ева и останалите?

– Не мога да се закича с такива заслуги. Беше взаимно одобряването ми с Ева и с изпълнителите от „Тоника СВ“. Радвам се, че това се случи. Оттога­ва се чувствам по-спокоен.

Сега имаме нормални от­ношения. Ева създаде своя група, с която продължава творческия си път. Пожела­вам й успех!

– С кои от изпълнители­те, с които сте работили през годините, сте имали най-много проблеми?

– С всички (смее се)\ Имал съм проблеми от всякакъв род, най-вече с „Тониките“, защото бяха много хора, от които всеки със своя характер. Но и те имаха проблем с мен. Не съм никак лесен с моите постоянни изисква­ния… Имаше и недоразу­мения, свързани с недобре технически обезпечени концерти… Винаги ми е било трудно, дори и сега. Няма лесен успех.

– За какво не ви стигна времето?

– Напоследък пиша в малко по-различна сфе­ра, създадох музика за спектакъл на Бургаския драматичен театър-,,Фалстаф и веселите съпруги“ по Шекспир. Всички казват, че тази моя работа е успешна, и дай Боже, да е така. Все си мисля, че през живота си не успях да напиша мюзикъл и към момента това е моя неосъществена мечта. Но никога не е късно (смее се).

– Какви качества трябва да притежава един из­пълнител, за да издържи в „консерваторията на Стефан Диомов“?

– Харесвам можещите хора, дори да са с труден характер. Искам изпълни­телите, с които работя, да са талантливи, точни и ко­ректни. Но на първо място и преди всичко да са може­щи. Обичам всички певци, с които съм работил през годините и съм им благо­дарен – „Тониките“, Ваня Костова, Тони Димитрова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Пламен Ставрев, „5-те сезона“, Роси Ганева, Дани Огнянов… и колко още други. Съдбата ме срещна и с талантливи музиканти и поети, без ко­ито не бих бил днес Стефан Диомов.

– На 16 февруари станахте на 71. Чувствате ли се остарял и изморен?

– Изморен понякога, ос­тарял – никога! Заобико­лен съм от хора, на които държа, и работя това, ко­ето обичам. Преди време имах високо кръвно, но ус­пях да го преодолея с дие­та. Правят ми се концерти, работя и не се оплаквам (смее се).

Източник: в-к Уикенд