От екипа на Информационна агенция „Дейли Прес“ и вестник „Топ Преса“.
Стой си министър и трай.
Оставката на министъра дойде почти на финала на продължителни експертни усилия от екипа на Бисер Петков в диалог със заинтересуваните страни и, на първо място, родителите на деца с увреждания да се намери законодателно решение за натрупаните и не решавани с десетилетия проблеми. Но решения не като гасене на пожари ден за ден, както е свикнал да управлява кабинетът „Борисов“, а с визия занапред.
Вчера Бисер Петков е поел ангажимент пред майките, че се правят последни уточнения по проектозакона за личната помощ и той ще бъде придвижен. Няколко часа по-късно министърът подава оставка и тя е приета веднага. Майките обаче скочиха в защита на министъра, с когото са успели да постигнат ефективен диалог.
Тази тяхна реакция попречи на премиера да отиграе и този път в своя полза сътресението – че, ето, взема мерки и веднага си отива министърът в сектора, в който има напрежение.
„Тази тема да ми се маха от главата“
Без коментар на свръхизразителната фраза. Нервността на Борисов пред журналистите в Измир разсея мъглата около оставката на Бисер Петков: „За реформа на сектора трябвали 300 млн. лв.“ /…/ „Щом го харесват и му имат доверие, да остане“ /…/ „Ще продължат ли палатковите лагери?! /…/ „Тази тема да ми се маха от главата“.
Бисер Петков обаче не е случайно озовала се на управленски стол калинка, която премиерът с един жест и дума може да игнорира и елиминира, а е уважаван финансист и утвърден специалист в социалното, осигурителното и пенсионното дело, който не е опетнил управленската си кариера с нито едно съмнително действие.
Опитът му да бъдат решени именно дългосрочно проблемите пред децата с увреждания означава приемане на пакет от закони с точни разчети за необходимите действия и средства, синхронизирани със здравното, образователното и финансовото министерство. Без да е казано официално досега, то е ясно, че Министерството на финансите е, което не е дало своето „ок“ на проекта на социалния министър.
Чуди ли се някой? Досега правителствата са отстъпвали неведнъж пред искания на различни сектори. Но грижата за най-уязвимите е белегът за цивилизованост на държавата и обществото. Това очевидно не се отнася за българския капитализъм. В който да приемеш да си министър на труда и социалната политика е равносилно на подвиг и саможертва.
Сега Бисер Петков – един чужд на ефектните жестове човек – е изправен пред парадоксален избор;
– да си кротува и да остане на поста, който ще заслужи, като поеме ударите на майките за неизпълнените обещания; или да си тръгне, като отстъпи мястото на следващия, който ще… прилича на останалите: ще говори напоително вeдри общи приказки, ще си стои министър и няма да предприема нищо, което би нарушило стабилната хармония на статуквото.