От колко тайландски масажистки се нуждаят българските политици и спортисти и като цяло икономиката ни? Това попита Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Поводът за въпроса е предложението за промени в Закона за миграцията и трудовата мобилност. Синдикатът на КТ „Подкрепа“ възрази срещу промените, свързани с отпадането на задължителния пазарен тест и възможността за внос на сезонни работници от трети страни.
КНСБ пък подкрепиха проектът за промени.
От КТ „Подкрепа“ възразиха с аргументи, че промените ще доведат до социален дъмпинг. Григорова посочи, че според данните има ръст на заявленията за внос на тайландски масажисти. Като причина за това е незадоволен интерес от страна на български политици и спортисти към въпросната услуга.
„От колко тайландски масажистки има нужда българската икономика“, попита Григорова и продължи с думите, че отново ставаме свидетели на „поръчково законодателство“, което не е преминало през обсъждане в НСТС.
Григорова бе категорична, че масов внос на работници ще доведе до замразяване или забавяне на увеличението на трудовите възнаграждения.
Освен социалния риск, синдикалистът изтъкна и риска за националната сигурност – визира предпоставките за прояви на ксенофобия, организирани нападения от страна на крайно десни формации, организиране на гета, каквито вече има в Западна Европа. Това, по думите й, ще се случи при внос на 500 хиляди души от трети страни.
От своя страна вицепремиерът Валери Симеонов, който председателства заседанията на НСТС, изтъкна, че става въпрос за 300 хиляди души.
Григорова също реагира: „Вие заобикаляхте законите, като прокарахте през депутати промени, които са извън духа на законопроекта“, упрекна синдикалистът вицепремиера Симеонов.
„Редно е, когато се правят промени в законите, ние да знаем как ще се отрази върху българските условия на труд“, настоя тя.
От КТ „Подкрепа“ са категорични, че проектът за правилника за прилагане на Закона за миграция и трудова мобилност създава опасност от сериозен социален дъмпинг.
Липсва и цялостна оценка на въздействието. Няма становище на дирекция Модернизация на администрацията към Министерски съвет.
Григорова изтъкна и на кои въпроси не дава отговор предложените текстове –как това ще се отрази на трудовия пазар, създават ли се условия за социален дъмпинг, как това ще се отрази на нивата на заплащането.
В становище на КТ „Подкрепа“ се посочва, че са категорично против отпадането на задължителния понастоящем характер на обсъждането със социалните партньори, в случаите в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани (чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Практиката до момента показва, че не е пренебрежим броят на случаите, в които некоректен работодател иска да внесе работници от трети държави. Не са рядкост и случаите, в които няма доказателства, че в България няма кадри, които биха заели свободните позиции.