Рецидивистът Владимир Пелов, който избяга през Централния софийски затвор на 3 април, беше застрелян в центъра на Ботевград. Новината стана водеща за всички медии. По-скандално в случая обаче е един друг въпрос – как е възможно три куршума, изстреляни от местен бабаит, да намерят и застигнат Пелов преди полицията да разбере къде се крие.
Два месеца МВР твърди, че търси беглеца от затвора под дърво и камък, но без успех. Стотици граждани от София и околността, включително и в родния на Пелов Ботевград и вилните зони грай града. Последният сигнал, че осъденият на 25 години затвор убиец е бил забелязан, е от три дни преди престрелката.
Във въздуха със страшна сила продължава да виси въпросът как е възможно въпреки сигналите и проверките престъпникът да не бъде открит. Обяснението на МВР, което звучи по-скоро като оправдание, е, че Пелов бил неузнаваем, когато намерили тялото му – бил с брада, облечен в суичър с качулка и шапка на главата. Тук задължително трябва да припомним някои отличителни белези, които криминалистите вероятно са позабравили – че Пелов куца с единия крак и походката му е специфична и няма как да бъде сбъркана, както и че е кривоглед и има проблеми със зрението. Тези здравословни проблеми бяха многократно обсъждани по време на делото срещу него.
Нещо повече – издирвачите от МВР дори са били улеснени в търсенето на беглеца. Той не само е благоволил да остане в България, макар че вероятно е имал възможност да избяга от страната, но и се е върнал по родните си места, където има най-силни връзки, в добре познат за него район, в който живеят както приятели, така и врагове. МВР би трябвало да знае това още преди Пелов да избяга от затвора. „Той е интелигентен, не показва емоциите си, владее се перфектно и заради това е изключително опасен“, се казваше в психологическия профил на рецидивиста. Това обяснява бягството му от затвора – през парадния вход на сградата, добре обмислено и планирано.
Владимир Пелов обаче плати прескъпо за двата месеца, в които бе на свобода след бягството си. Плати с живота си. Сега в гроба може да го последва и другият участник в престрелката – Марио Панчев – Дебелия, който е с тежки рани в корема. Панчев е известен сред местните като „ухо“ на МВР, който се препитава с незаконен бизнес. Явно не бил достатъчно добро ухо или пък не е чувал, след като е знаел къде се подвизава Пелов и не е уведомил полицията.
Тук версиите са няколко, но е ясно, че Пелов и Панчев са врагове от години. Панчев е един от свидетелите по делото за въоръжен грабеж на златарско ателие в Ботевград, придружен с убийство и стрелба по униформени, заради което Пелов бе вкаран зад решетките. Според една от версиите, Пелов искал да разчисти стари сметки и да отмъсти – открил и причакал Панчев, опитал да го убие, но врагът му бил подготвен. Според втората версия, Панчев е имал уговорка да се види с Пелов, но се притеснявал от отмъщение и отишъл въоръжен на срещата. Сега причините за среднощната престрелка нямат особено значение. А и единственият все още жив свидетел на случилото се е Панчев, който бере душа в „Пирогов“. След сигнала за стрелбата, разследващите от МВР все пак успяха да открият апартамент, в който се крил Пелов след бягството от затвора. Цял жилищен блок бе евакуиран, а в жилището криминалистите намериха сак с експлозиви – граната и тротилови пресовки.
Няма нужда от адмирации за затворника, който успя да вкара огнестрелно оръжие зад стените на затвора и да го използва при бягството, а след това обикаля два месеца въоръжен из родните си места, складирайки взривни вещества в апартамент. И няма нужда от адмирации за Пелов, защото в България изглежда всички тези неща могат да се случат с лекота под носа на МВР. Но нека се върнем на сюжетната линия. Оказва се, че апартаментът, в който се укривал не само Пелов, но и другият избягал затворник – Радослав Колев, е собственост на най-добрия приятел на Пелов – Нико Петков. Той също бил криминално проявен и обвинен за двойно убийство, но се самоубил в следствения арест. В апартамента живеели съпругата на Петков и двете им деца, а при тях се нанесли Пелов и Колев. Вероятно жената на Петков и Пелов имали любовна връзка, а според някои източници Пелов помагал на семейството с пари. Логичният въпрос разследващите не са ли знаели кои са близките и приятелите на двамата бегълци? Ако са знаели, защо не са ги проверявали? Или са отчели дейност, изпращайки кварталния на адреса ден след бягството? На всички тези въпроси отговори все още няма.
Но на вътрешния министър Валентин Радев, както и на главния секретар на МВР Младен Маринов ще им се наложи да отговорят. От БСП веднага поискаха изслушване в парламента на министър Радев. Премиерът Бойко Борисов пък каза, че се карал на полицията. Не знам защо ми се струва, че с каране и мъмрене нивото на работа в силовата структура няма да стане по-качествена. „Сутринта им се карах. Сами да си направят изводите – както МВР, така и директорът на областната дирекция. Казаха, че много са се старали и са работили – 4-5 пъти им се измъквал. Ще изчакам министърът да се върне от чужбина, има много какво да си говорим“, беше коментарът на Бойко Борисов.
А тези думи не знам дали предизвикват смях или по-скоро съжаление. Защото системата очевидно затъва все повече, а в момента столовете и на премиера, и на вътрешния министър парят. Ние си ги знаем, но съвсем се изложиха пред чужденците. Европредседателството трябваше да е успешно, но какво стана? Ден на отворените врати в Централния софийски затвор и след това престрелка с труп. Давам жокер – единственият начин сега МВР да се реабилитира, е да открие и арестува Радослав Колев. И жив и здрав да го изпрати да си долежи.
Свободата на двамата рецидивисти може да се окаже твърде скъпа и за Борисов, и за Радев. Вторият беглец от Централния софийски затвор е все още на свобода, много вероятно е въоръжен. А ако случайно и той бъде убит от стари врагове или пък от полицията, предлагам МВР да се разформирова окончателно или щатните бройки да бъдат заети от убийци, крадци, изнасилвачи и сводници. Те поне ще свършат работата на разследващите. Доказано.