Една мистерия в българския футбол от дълги години остава трудна за разгадаване. Става въпрос за случка от преди 55 години, свързана с великия Георги Аспарухов. Малко известен факт е, че Гунди е носил не само екипите на „Левски“ и „Ботев“, но и на кръвния враг на „сините“ ЦСКА. Действително, с отбора на войската Аспарухов има само един изигран мач. Но и до днес се твърди, че е можел да остане при армейците и никога повече да не се върне в „Левски“. Каква е истината за престоя на 18-годишния Гунди във военния тим? В кой мач играе за ЦДНА? И защо треньорът Крум Милев не го задържа, а го отпраща в Пловдив? 
Знае се със сигурност, че още като малък Георги Аспарухов е бил чест зрител не само на мачовете на „Левски“, но и на тези на ЦДНА. Води го баща му Аспарух Рангелов. Като млад последният също е бил футболист, макар и с по-скромни заложби. Играе с екипа на „Държавна военна фабрика“ (Казанлък), където е изпратен да работи като майстор в средата на 30-те години. Нещо повече – един от биографите на голямата звезда Георги Тодоров свидетелства в книгата си „Гунди, голямото завръщане“, че бащата е бил поклонник на ЦДНА. Тодоров отбелязва, че когато е бил на 15-16 години, Георги Аспарухов вече се подвизава на различни постове в юношеския състав на „Левски“, но „продължава да не изпуска и мачовете от първенството, в които играе ЦДНА. Да, бай Аспарух е поклонник на армейците, а Гошо е луд по Гацо Панайотов, твърди Георги Тодоров.
Това, разбира се, въобще не е основание да се смята, че Гунди е бил цеденевист. В онези години почитателите на футбола ходят на всички мачове в София, а не само на техния отбор. По-скоро Аспарухов попива от играта на всички големи футболисти, а след това самият той се опитва да прилага видяното на терена. В онези времена, когато
все още няма телевизия, това е единственият начин да научиш някой майсторски номер.
Така през 1960 г. току-що навършилият 17 години Георги Аспарухов получава шанс да направи своя дебют в мъжкия отбор на „Левски“. На 5 юни треньорът Костадин Георгиев пуска юношата като резерва в двубоя с „Локомотив“ (Сф) на стадион „Раковски“. Гунди е вписан в протокола с фамилията си Рангелов. Отначало играе като ляв инсайд. До есента на следващата година вече има общо 24 мача и 7 гола. Но не и като нападател! По онова време екипът с №9 се носи от Димитър Йорданов – Кукуша. Гунди е поставян малко по-назад, най-често на мястото на Христо Илиев – Патрата, който по онова време отбива военната си служба в „Ботев“ (Пд).
След първите седем кръга от есенния сезон на 1961 г. Аспарухов получава повиквателна да се яви за отбиване на военната си служба в спортната рота към ЦДНА.
Тогава отборът на армията все още няма собствена детско-юношеска школа. Ще се сдобие с нея чак две години по-късно след обединението с „Червено знаме“. Затова военният тим попълва редиците си с най-добрите млади футболисти от другите отбори, на които им предстои да влязат в казарма. Праща им по една повиквателна и толкоз!
Така в началото на октомври редник Георги Аспарухов Рангелов се озовава в поделението на „4-ти километър“ в столицата заедно с цяла група обещаващи таланти. Според запазените архиви още преди клетвата не само набива крак на плаца, но и тренира с първия отбор на армейците. По онова време обаче конкуренцията в офанзивното звено на ЦДНА е направо убийствена. Там са Гацо Панайотов, Иван Колев; Митата Якимов, Никола Цанев… Треньорът Крум Милев – Палаврата вече има осем шампионски титли зад гърба си и гони деветата. Ясно е, че летвата е вдигната много високо.
Все пак Милев решава да пусне Гунди поне в един мач. Датата е 1 ноември 1961 г. Същия ден се играе приятелският двубой срещу съветските побратими от СКА (Ростов на Дон). С него трябва да бъде отбелязан краят на състезателната кариера на прочутия ас на ЦДНА Манол Манолов – Симолията.
Вече на 38 години, легендарният защитник ще изнесе по¬следното си участие с армейския екип. В титулярния състав за този двубой е включен и Георги Аспарухов. Цеденевистите, които тогава играят с бели фланелки, бият 3:1 с голове на Никола Цанев, Антон Кръстев и… Димитър Ларгов! Легендата на „Славия“ точно тогава е временно в отбора на войската, взет от Крум Милев като бъдещ заместник на прекратилия по-рано кари¬ерата си Стефан Божков. В този двубой Гунди има честта да играе редом с Гацо Панайотов, за когото е признавал, че е бил един от кумирите му.
Какво се случва след това? По този въпрос все още вървят спорове. Лев- скарите твърдят, че Крум Милев е решил да отпрати Аспарухов. Само че по каква причина? Вдовицата на Гунди Лита Аспарухова твърди в едно от интервю¬тата си следното: „Георги беше войник в спортната рота. Дори аз съм го гле¬дала в бенефисния мач на Манол Манолов Симоли¬ята. След това са правили турне по провинцията. Георги Джубрилов, който е бил актьор в един град, е взел интервю от Крум Милев за местен вестник. И го попитал: „Какви са вашите планове за Аспарухов?“. Крум Милев отговорил: „Ние нямаме планове за Аспарухов, той не се вписва в представите за нашия отбор…“.
Същата версия споделя и инж. Костадин радев, взет заедно с Гунди от „Левски“ в ЦДНА същата есен. „Гунди беше пробван и в още няколко мача. От всички към отбора останаха само Тодор Колев и Стоян Йорданов. Тук дебело трябва да подчертая, че Аспарухов не беше одобрен от Крум Милев. Или не го хареса, или може би, че идва от „Левски“, беше пренебрегнат и недооценен…“, казва Радев.
Крум Милев обаче лично опонира на това в книгата „Незабравимият Гунди“ на спортните журналисти Спас Тодоров и Милко Стефанов. „Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник“, твърди знаменитият тре¬ньор. Палаврата не казва обаче нито кой е щял да го накаже, нито за къде е бил „предназначен“ футболистът на „Левски“. До¬бавя обаче следното: „И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мен е най-големият футболист, който сме има¬ли. Него аз съм оценявал много високо. Четирима поставям на най-високия футболен пиедестал у нас – Аспарухов, Якимов, Шаламанов, Пенев…“.
В „червените“ среди циркулира митологемата, че Георги Аспарухов всъщност е бил на крачка да заиграе завинаги в ЦДНА. Въпросът бил да вземе поне минута участие в някой от шампио- натните мачове. След това по регламент нямало как да мърда никъде. Популярният цеденевист и управител на сладкарница „Преспа“ Спиридон Симеонов например разправял навремето, че Гунди уж бил вписан като резерва за ЦДНА в някакъв мач с „Миньор“ в Перник (тогава градът се казва Димитрово). Двубоят вървял без гол почти до края, а Крум Милев всеки момент щял да пусне Аспарухов на мястото на Георги Димитров – Червения.
Дори Гунди уж вече стоял на тъча, за да влиза. Само че баш тогава Червения вкарал и смяната така и не се осъществила. Тази теория обаче няма как да е вярна – нито по това време ЦДНА е играл в Димитрово, нито пък Червения е бил в състава на армейците през същия сезон.
Симолията, в чийто бенефис участва Гунди, твърди пред футболния историк Силвестър Милчев, че Крум Милев вероятно не е искал да променя вече наложения стил на игра в ЦДНА с привличането на снажния и висок Георги Аспарухов. Според него Гунди тогава предпочитал играта с високи топки, докато маниерът бил Гацо Панайотов да сваля кълбото в краката на дребния Иван Колев.
Друга версия гласи, че Милев трябвало да избира между Аспарухов и друг бивш кадър на Левски – Никола Цанев, минал при армейците три години по-рано. И избрал Цането, който по онова време вече се е утвърдил в състава на ЦДНА. Левскарите също поддържат тази версия, о със злорадстването, че Гунди щял „да изяде хляба“ на Кольо.
Твърди се още, че масло в огъня налял кинорежисьорът и прочут запалянко Рихард Езра. Езрата, известен с репликата си, че у нас има само два отбора – „Левски“ и юношите на „Левски“, плюс още неколцина видни левскари вдигнали пушилка, че след Цанев ЦДНА ще им вземе и Аспарухов. И в крайна сметка редник Георги Аспарухов Рангелов се озовава някъде по южните гарнизони след два месеца престой в ЦДНА.
Кой знае как е щяла да се развие цялата история и дали талантът на Гунди е щял да бъде пропилян по дяволите. „Не можем да кажем точно колко е играл с топката в тези южни поделения. Но знаем само, че не е минало много вре¬ме, когато бай Георги Генов, треньорът на „Ботев“, се е намесил: „При вас там има едно добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив“, пишат в книгата си Спас Тодоров и Милко Стефанов.
В началото треньорът Генов, известен с прякорите си Джогата и Шивача, пробва Аспарухов на различни позиции. Първите седмици за Гунди в „Ботев“ хич не са лесни, тъй като футболистът има болки в глезените. Точно тогава обаче се контузва централният нападател Иван Сотиров – Албанеца. Аспарухов получава шанс да застане на неговото място. И нещата изведнъж потръгват. Нещо повече – взимат го бързо в националния отбор на България за световното в Чили’62, където вкарва единствения гол при първото ни участие.
В „Ботев“ Георги Аспарухов играе чак до 1963 г. С отбора става носител на Купата на Съветската армия, печели сребърни медали в „А“ група. При първата победа на пло-вдивския тим в Европа с 5:1 срещу „Стяуа“ забива три гола. И трите с глава! Вестниците пишат за Аспарухов – момчето със златната глава като правят аналогия с прочутия унгарец Шандор Кочиш. Левскарите и цесекарите вече ги е яд – едните, че техният човек не играе за тях по силата на казармените разпоредби, а другите – че не са го взели в отбора си, когато е можело. Все пак „сините“ успяват да си приберат Гунди обратно, за да стане най-голямата легенда в цялата ни история.