Скалното светилище Орлови скали на 2 километра от Ардино и на около 30 километра югозападно от Кърджали е сравнително ново място както за изследователите, така и за туристите.
Известно е като едно от местата с най-много скални ниши, издълбани незнайно от кого преди също толкова незнайно колко далечно време.
Нишите са 97, а други 3 са силно повредени.
Няма единно мнение за целта на тези ниши. Според едни историци те са били символични погребални урни. Други смятат, че също символично са използвани като преход от живия свят към света на мъртвите. Или че такава ниша е трябвало да издълбае високо в скалата всеки младеж, който става мъж. Може би истината е някъде по средата или някъде другаде.
Преди около месец ентусиасти от Хасково успяха да снимат още чудеса от Орлови скали. Оказа се, че смятаното за светилище място крие огромни човешки глави, както и животински скулптури. Те се виждат от любознателния наблюдател. Студентът Мирослав Чобанов успя да направи уникални снимки, от които става ясно, че огромната глава на мъж на една от скалите съвсем не е природно образувание, а резултат от съзнателна човешка намеса в релефа. Каква е целта на масивната фигура, все още остава загадка.
Скалната глава е висока около 30 метра. Много ясно е очертан носът на каменния мъж. Устата също се вижда добре. Очите и високото чело – също. Според групата любители на древната история около фотографа Мирослав Чобанов до каменния мъж има и глава на жена, но тя не е така запазена и е почти невъзможно да бъде снимана. Има и друго мнение – че в горната част на каменната мъжка глава е издялана глава на същество, което прилича хем на човек, хем на змия. Това поражда предположения, че става въпрос за митичните драконови раси, които може би преди много хилядолетия са живели на Земята. Но това са само хипотези. Сигурно е, че древният скулптор е работил при много трудни условия високо над земята и е трябвало да бъде много смел, за да дяла скалата на 30 и дори 40 метра над тревата. Няма яснота и какви длета е използвал, за да оформи твърдата скала преди почти 6 хилядолетия. Любителите на мистерии са на мнение,че каменните глави са дело на хора, които са владеели силата на мисълта и по неизвестен за нас начин са могли да пробиват скали и да ги оформят според желанието си. Все още остават открити въпросите защо са били необходими на хората по нашите земи тези огромни човешки фигури в скалите.
Изследователят от Кърджали Михаил Иванов се смята за откривател на загадъчния релеф върху Орлов камък. Той казва, че хората от съседните села и досега смятат, че около скалното светилище е дяволско място, от което се страхуват. Лили Петрова разказва, че докато броял под лупа скалните ниши на Орлови скали, Михаил Иванов открива върху скалата ръка, държаща факел, а вляво одухотворено, волево лице. Откроявала се могъщата фигура на млад мъж с брада и ореол, с вдълбан шестоъгълник на корема, шестоъгълна тока с лък и стрела. И най-странното – с вписан в бедрото на десния му крак образ на млад мъж с мрачно изражение на лицето.
Иванов решава, че в скалата е издялан митът за Зевс, Дионис и Семела, която заплатила с живота си желанието божественият й любовник да се яви пред нея с целия си блясък. От изгореното й тяло Зевс извадил недоносения Дионис и го зашил в бедрото си, за да го предаде жив и здрав след 6 месеца на нимфите да го отгледат. Но вместо бебе неизвестният античен скулптор е изобразил бъдещата завършена личност. Тракийското име на Дионис е Сауле, а името на Зевс било Збелсурд. Художникът Христо Нометков прави графична реконструкция на фигурата и тогава се открояват две важни подробности – в дясната си ръка богът държи шлем-маска, а украсата на корема му напомня лотосови листа. Лотосът е символ на живота, както и 6-листното цвете, 6-лист-ната звезда. Скалният лотос включва 6 изпъкнали шестоъгълника, които обграждат вдлъбнатия им аналог. Така се образува розетка, геометрично цвете със седем елемента, на колкото части е бил разкъсан малкият Дионис Загрей. Затова Михаил Иванов предполага, че това е тайната емблема на орфизма, умишлено деформирана след приемането на християнството. Докато шестоъгълникът е питагорейският символ на
живота и благата съдба. Седмицата пък е свещеното число на невидимите покровители на човечеството и Земята.
На Орлови скали е издялана и фигура на лъв, нещо като сфинкс. Лъвът е един от символите на Зевс. На източната страна на скалата е очертан орел – другият знак на Гръмовержеца. Може би затова реката наблизо се нарича Гървен или Гарван. На върха на Орловите скали са издълбани два престола и обла дупка. Такива странни дупки в скалите има и на други скални светилища в България. Едно от тях е Белинташ, друго е Бегликташ.
Според местните легенди в скалата имало подземна река и змей, който пазел съкровище.
Поверията разказват и за кълбо със 104 ръба, което говорело с жреците. Михаил Иванов показал отвора на проф. Александър Фол, който лаконично констатирал: „Това сигурно маркира нещо”. Иванов смята, че Орлови скали и техните чудеса трябва да се изследват от екип на ЮНЕСКО, защото става въпрос за обект от световно значение. Истината е, че не само това място има такива странни, чудати и неясни все още за съвременната наука образувания. В България по цялата й територия е пълно с подобни чудеса. А защо е така, засега остава неизвестно.
Най-малко ниши има от изток
Орлови скали, известни още като Картал кая, Гървен, Гарванов камень, са обявени за природна забележителност през 2003 г. В близост се забелязват руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 м. Крепостта е изградена, без да е използван хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.
Най-известната забележителност на Орловите скали са нишите. Те са трапецовидни и са изсечени на недостъпни места. Запазени са 97. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 351 от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5-6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите няма никаква закономерност. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално изсечени съоръжения. В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-VI в. пр. Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване.