Интервю на Цветелина Узунова
Княгиня Мириам де Унгрия е съпругата на първородния царски син княз Кардам. През 2008 г. двамата претърпяха тежка автомобилна катастрофа, вследствие на която князът изпадна в кома. Въпреки усилията на лекарите той не можа да се възстанови и почина през 2015 г. Имат двама синове – Борис и Белтран.
Княгиня Мириам е известен бижутер и гемолог -оценител на скъпоценности. За първи път тя представи в България своите авторски колекции.
– Ваше височество, разкажете ни повече за вашето семейство и кариера?
– Аз съм най-малката от седем деца. Имам шестима братя. Повечето от братята ми живеят в Мадрид и това е добре за мен, защото имам тяхната подкрепа. Учила съм в този град, после продължих образованието си в Лондон. Учила съм и в Италия. Пътувам много, но домът ми е в Мадрид.
Завършила съм история на изкуството. Когато осъзнах, че искам да работя в бижутерийния бизнес, отново се върнах в университета и завърших гемология. След това направих и първата си колекция, за да покажа какво мога, да намеря клиенти, които да ми се доверят. После започнах да правя оценки на бижута за хора, които искат да ги застраховат или да поделят наследствени ценности. Някои идваха при мен с бижута, принадлежали на предците им, и нямаха никаква представа за стойността им. Станах основател на нашата професионална асоциация на оценителите на ценности АЕТА. Бях неин президент, а сега съм член на борда.
Близо три години работих за най-популярната по света испанска марка Carrera y Carrera. Представих моя колекция в Ню Йорк и това ми даде възможност да изляза на световния пазар.
– Значи създаването на авторски колекции не е нещо ново за вас?
– Разбира се, че не е. Работя в този бизнес от 24 години. Но само преди три създадох моята марка MdeU. До този момент правих бижута за други марки и частни клиенти.
– След такава успешна кариера как се решихте да започнете сама, да създадете собствена марка?
– Заради инцидента, който преживях, няколко години не работих. Реших, че е крайно време да се върна към професията. Осъзнах, че в нашия бизнес съм развила няколко сфери – като гемолог правех оценки, бях и съветник за хора, които искат да купят скъпоценни камъни, и правех колекции за чужди марки. Липсваше ми само да създам моя собствена. След 24 години в този бранш бях добре познат експерт не само в Испания и това ми даде сигурност, че хората ще обърнат внимание на това, което ще направя. Така създадох първата си колекция с марката MdeU, която нарекох „Сърца и рози”. За мен тя е много емоционална, защото е посветена на съпруга ми – Кардам. Исках да покажа българските рози, които той толкова обичаше.
– Как се чувствате с титлата българска княгиня?
– Приех това по най-нормалния начин. Да, вярно е, че съм близка с много хора от аристократичните среди в Европа, но аз съм си Мириам Унгрия. В Испания винаги съм била известна с това си име. Работя всеки ден. Имам нормален живот. Титлата е нещо, което можеш да добавиш към визитната си картичка, но не и към професионалната си биография. Отнасям се сериозно към това, защото е и въпрос на историческа отговорност. Но титлата не промени моето поведение след женитбата. Винаги съм се стремила да се държа по един нормален начин. Вижте, да си най-малкото дете, дъщерята в едно голямо семейство, винаги си принцеса, особено за бащата, за хората, които те обичат.
– Как се срещнахте с княз Кардам?
– Запознахме се в една дискотека. Аз бях на 30 години, той – на 31. И двамата бяхме с приятели. Оказа се, че имаме общи познати, които ни представиха един на друг. Той беше живял 10 години в чужбина и тъкмо се беше завърнал от САЩ.
– С какво си спомняте вашия меден месец?
– Бяхме в Австралия. Меденият месец е нещо, което никога не се забравя. Беше фантастично. Аз не знаех къде ще пътуваме. Мисля, че веднъж му бях споменала, че мечтая да отида там, но без да настоявам. Той го е запомнил и ме изненада.
– Как се запознахте с цар Симеон и царица Маргарита?
– В началото, когато започнах да излизам с Кардам, не знаех кой е, нямах представа за семейната му история. Той ми разказа по-късно. Запознах се с родителите му на една вечеря у тях, след като доста време бяхме двойка. На вечерята бяха и братята му със съпругите си, те бяха вече женени.
– Мириам, вие преживяхте един тежък период. Какво ви даде сила да продължите напред?
– Върнах се на работа. Това е рецептата. Помага много. Трябваше да продължа заради синовете ни. Благодарна съм на съдбата, че имах почти 20 много щастливи години с Кардам. Той беше чудесен баща и съпруг. Постоянно ми показваше чувствата си, казваше много красиви думи, хвалеше ме. Даже понякога се шегувах, че се държи като мой пиар. Спомените са в сърцето ми. Отидох до мястото на катастрофата просто да го видя отново, може би търсейки отговор на въпроса какво се случи. Исках да забравя и да продължа напред. Животът е този, който ни прави по-силни.
– Разкажете ни повече за синовете си. Как избрахте името на Борис?
– Много харесвам това име. Отидохме в Португалия, където живееше царица Йоанна. Попитахме я дали е съгласна да кръстим първото си дете на нейния съпруг – цар Борис. Кардам винаги е бил силно впечатлен от дядо си. Тя се зарадва и се съгласи.
– Къде са синовете ви сега?
– Борис е в университет в Лондон. Учи изкуства, по-специално скулптура. Другият ни син – Белтран, тази година завършва гимназия в Австрия. И тримата пътуваме постоянно, но успяваме да се събираме често. Благодарение на съвременните технологии винаги сме във връзка. Сега, като се върна в Мадрид, Белтран ще е там. Всички ще се съберем за Великден, през лятото също ще прекараме известно време заедно.
– Момчетата са представители на новото поколение. Какво е тяхното мнение за историческото наследство в семейството?
– Те знаят много добре кой е техният дядо, какъв беше и баща им. Но също така са наясно, че България не е монархия. Затова приемат ситуацията нормално. Знаят къде как да се държат, имайки такова наследство. Но те все още са много млади. Мислят най-вече за уроците, за образованието си.
– Българската традиция повелява първородният син да е кръстен в православната вяра. Спазихте ли я?
– Да, и двамата са православни християни. Когато се омъжих, аз бях католичка, Кардам – православен. Но нямахме никакви проблеми да сключим брак, както е било навремето при неговите родители. След катастрофата и след като Кардам си отиде, и аз реших да приема православната вяра.
– Защо?
– Така го почувствах. Беше малка церемония в много тесен кръг. Така че сега отивам заедно със синовете си на църква. Не се разделяме – аз в една, те в друга.
– Няколко пъти споменавате за държанието, поведението. Как научихте протокола, важен за средите, в които се движите?
– Протоколът улеснява живота и отношенията ни. Добре е човек да е запознат. Лесно е за всеки. Знае какво и къде да каже, как да се държи в различни ситуации. С правилата на протокола всичко е много просто.
– Вярвате ли, че камъните влияят на човека, на тялото, на душата?
– Има вековни традиции в това отношение. Така че коя съм аз да ги отричам. Но не съм суеверна, не вярвам в черни котки или пък, че нещо може да ти носи лош късмет. В Испания имаме обичай да носим червено, да тръгваме с десен крак… Какво ли не. Ако го правя, то е за развлечение. Не вярвам, че нещата ми ще се развиват добре в зависимост от това дали нося нещо или не. Има си съдба, има неща, които можем да управляваме, и неща, върху които нямаме контрол.
– През декември бяхте в Йордания. Какъв беше поводът?
– Да, там гостувах с моите колекции бижута. Кралица Рания ги разгледа. Познавам някои от членовете на нейното семейство. Всички бяха много мили с мен. Преди това гостувах в Дубай. И ето ме в София. Ще видим къде ще е следващото представяне.
– Вие не сте за пръв път в България. Какво мислите за страната ни?
– Много харесвам България. Природата, планините, парковете, хората. Като испанка, предпочитам повече слънцето, естествено, но, честно казано, като видя тези планински върхове с толкова сняг – това е приказно. Харесвам много и храната тук. Станала съм майстор на таратора. Синовете ми също много обичат българската кухня. През лятото в Испания правим типичното гаспачо – студена супа. Но у нас винаги има и таратор. Моите приятели, когато ми гостуват у дома, винаги ме карат да им приготвям. Ако мога да се пошегувам, в Испания съм и нещо като промоутър на българските ястия. А тук се чувствам винаги много добре, като у дома.
– Какво е вашето послание към деловите жени на България?
– Бих им казала да продължават да работят, да правят кариера, но винаги да остават жени. Няма съревнование между нас и мъжете. Понякога и ние имаме нужда от решения, взети от мъжка гледна точка. Понякога те пък се нуждаят от нашето мнение. Не бих поставила граница – това е мъжка работа, това е само за жени. Вече всичко е смесено. Но такъв е Божият план – да бъдем заедно и да си помагаме. Ние не трябва да играем чужда роля или да се преструваме на такива, каквито не сме по природа. Жените имаме много таланти. И всичко, което правим, трябва да го правим за нас, а не за да се доказваме на когото и да било.
Симеон II почете изложбата с уникални авторски бижута на княгинята
Княгиня Мириам и княз Кардам
Снимки: Параскева Георгиева
retro.bg