Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / ВАРНА
От КНСБ настояват за гарантирано равно заплащане за равен труд не само в България, но и в другите държави на ЕС. Това стана ясно от думите на президента на КНСБ Пламен Димитров по време на семинар във Варна, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“ (подробности и текст четете тук)
От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.
От Конфедерацията настояват от Европейската комисия и за колективни трудови договори, с които заплатите да са по-високи. На един отработен час (заплата плюс осигуровки) в България за 2017 г. се е заплащало 5.1 евро, докато за другите страни в ЕС е 23.1 евро. Високите нива на минимална работна заплата (МРЗ) са в Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания. Средните равнища на МРЗ са в Испания, Словения, Малта, Гърция, Португалия, докато ниските нива на МРЗ са в България и Полша.
Средната месечна работна брутна заплата в България за изминалата 2017 г. е 542, докато нетната е 423 лв.
За Дания средната месечна брутна работна заплата за 2017 г. е 5191 евро, докато нетната – 3270 евро. В Люксембург брутната заплата е 4412 евро, нетната – 3159 евро. В Холандия брутна заплата – 2855, нетна – 2155. За Естония, брутна заплата – 1221, нетна заплата – 957. В Словакия брутната заплата – 980, нетна – 748. В Унгария брутна заплата – 955, нетна – 635 евро.
От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за две нови директиви – Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.
Димитров обясни пред журналисти, че в социалната сфера също има какво да се направи с поне четири ключови аспекта, които са важни не само за българските, но и европейски граждани.
Става въпрос за Директивата за командировани работници, която има противоречиви измерения с българските, полските и румънски работници, които получават закрила по отношение само на минималните стандарти на колективното договаряне.
Той отчете, че едно от обещанията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер е станало факт – за равен труд и равно заплащане, но от КНСБ настояват за гарантирано равно заплащане за равен труд не само в България, но и в другите държави.
От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за други две нови директиви – Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.
От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.
България се справи изключително успешно с Българското европредседателство на Съвета на ЕС, но това, за което страната ни трябва да настоява в Европейския съвет, е да се работи повече за равно заплащане и равен труд във всички държави. Такава оценка постави президентът на КНСБ Пламен Димитров на отминалото председателство.