От КНСБ искат ревизия на плоския данък върху доходите и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, която е установена за страната. Плоският данък задълбочи неравенствата и от „очакван стимул“ се превърна в „спирачка на пазарната конкуренция и растежа“, смятат от синдикалната организация.
От Конфедерацията настояват данъчната основа на лица с доходи по-високи от установената минимална работна заплата (МРЗ) да се определя след приспадане на МРЗ и остатъкът да бъде облаган с данъчна ставка от 10%. КНСБ искат и увеличаване и на максималния осигурителен доход от 2 600 на 3 000 лева.
Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, посветена на 10-годишнината от плоския данък в България, предаде news.bg.
Синдикалистите настояват и за по-голяма справедливост и мотивация на заместващите доходи от социалното осигуряване.
Целта на днешната пресконференцията е да очертае ползите и недостатъците от пропорционалното облагане, включително влиянието му върху инвестициите, бюджетните приходи, заетостта и неравенствата, обясни Димитров.
Основната цел на въведеното от правителството на Сергей Станишев през 2008 г. пропорционално данъчно облагане беше да се помогне за намаляване дела на неформалната икономика и да се увеличат данъчните приходи заради очакваното разширение на данъчната основа. С въвеждането на плоския данък се целеше и увеличение на преките чуждестранни инвестиции, припомни шефа на КНСБ.
Противно на очакванията, плоският данък не допринесе за ограничаване скалата на сивата икономика и практиката за укриване на данъци. Неравенството на неравенствата е може би най-яркото доказателство за неефективността от гледна точка на преразпределителната функция на фискалната политика на плоския данък, отчете шефът на КНСБ.
Той добави, че равносметката показва, че сегашната данъчна система е неефективна и е наложително нейното преосмисляне, допълване или дори промяна.
Синдикалистът изрази надежда да се направи сравнително независим и обективен анализ за плоския данък в България. Пламен Димитров посочи, че институциите и политиците като че ли избягват да говорят по тази тема, но тя е актуална, защото липсват анализи и политически документи.
Шест от 40 страни в Европа практикуват пропорционална система на облагане, а всички други имат някаква прогресии. Само 11 страни имат в икономиката си необлагаем минимум, който е равен на минималната работна заплата.
България, Унгария и Хърватия не предлагат никаква форма на необлагаема основа в ЕС, отчете шефът на КНСБ.
Пикът на инвестициите в България като дял от БВП е бил през 2008 г., точно преди да бъде въведен плоският данък за бизнеса. Тогава размерът на инвестициите е бил 33% от БВП. През 2017 г. преките инвестиции в България се понижават до 19.1% от БВП, обясни той.
Делът на сивата икономика в страната ни за 2014 г. е бил 31% от БВП, докато за 2015 г. той е бил 30.6%. През 2016 и 2017 г. той остава на нива около и малко под 30%, при ежегодно нарастващ БВП, изтъкна Димитров.
Неравенствата в последните години са фактор на икономическа и политическа нестабилност, отчете шефът на КНСБ.
В структурен план ръстът не се дължи на нарастванията на нискодоходните групи, а това говори за нарастващо неравенство сред обществото. Депозитите до 1 000 лева намаляват през последните години. Реалната конвергенция в България по никакъв начин не се стимулира от плоското облагане в България, обясни лидерът на КНСБ.
По отношение на депозитите към юни 2018 г. 6.1 млн. от тях са стойност до 1 000 лв. В същото време стойността на депозитите до 1 000 лв. е едва 940 млн. лева, което е 1.9% от стойността на всички спестявания. В същото време, по-малко от 3% от всички депозити събират в себе си 47% от стойността на всички спестявания, уточни Пламен Димитров.