Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / ВАРНА
Плоският данък в България не изпълни предназначението си и е време да бъде заменен със ставка, при която да има необлагаем минимум. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представяне на синдикалната равносметка за десет години от въвеждането на налога, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.
Само седем страни в Европа са въвели плоския данък – България, Естония, Румъния, Латвия, Украйна, Русия и Македония. „Но България е единствената държава, в която няма необлагаем минимум“, отбеляза Пламен Димитров.
Аргументите на КНСБ за отпадане на данъка, наложен при правителството на тройната коалиция, са:
1.За десетте години средният ръст на приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 7.97%, но преди кризата е бил около 15%, докато около и след кризата е едва 0.9%.Ситуацията е подобна и при ръста на приходите от всички данъци – преди кризата средният ръст е 15.3%, докато след кризата е 3.33%. За целия период средният ръст е 8.57%.
2. Преди кризата средният дял на данъчните приходи в бюджета е бил 21.37% от БВП, докато след 2008 г. той е 20.4%, което от КНСБ отчитат като намаление, макар и минимално.
3. Приходите от ДДС растат по-бързо от БВП. КНСБ обяснява това с аргумента, че все повече средства се изземват по косвен път от нискодоходните групи с цел преразпределение през публични политики – среден ръст на БВП по текущи цени за периода 8.04%, среден ръст на приходите от ДДС за периода – 9.43%.
4. Осигурителната тежест се прехвърля към домакинствата и е в посока облекчаване на бизнеса, обясняват от синдиката. Делът на осигурителните вноски за сметка на домакинствата в общия дял на всички нетни осигурителни вноски нараства и достига от 20.4% през 2000 г. до 39.80 на сто към края на 2016 г.
5. В същото време делът на осигурителните вноски, които работодателят прави като дял от общите такива, намалява през годините и достига до 60.2% общ дял при 79.6 на сто през 2000 г.