Кметът на Голямо Буково Пенчо Пенчев потвърди информацията, че 67-годишният Николай Гьоргов, известен сред местните като канибала, е починал днес от естествена смърт. Вчера пред дома му е пристигнал еип на Бърза помощ, който е констатирал смъртта му, съобщава „Флагман“.
Николай Гьоргов имал син, който от дълги години живее и работи в София. Той е уведомен за трагичния инцидент и се очаква скоро да пристигне в селото за погребението на баща си. Преди 15-ина години из селото се носеше мълвата, че Гьоргов убива хора и изяжда органите им, вярвайки че така ще живее по-дълго. „В селото живеят около 70 човека, не съм чул някой да се оплаква от него. Той е убил двама души, това безспорно е доказано, но след лечението, на което се подложи, много се промени и животът в селото тече нормално”, каза пред репортер на Флагман.бг кметът на средецкото село Голямо Буково Пенчо Пенчев. Припомняме, че зловещата новина за канибала Николай се разнесе в Бургас през 1995 г.:
Бивш моряк, на име Николай убил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и смятал, че като яде човешки органи, ще живее вечно. Истината била, че като моряк паднал и си ударил главата по време на рейс на един от корабите. Оттогава си останал у дома. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че наистина е ял от човешките органи на жертвите си.
След престъплението той лежа само една година в затвора в Ловеч, защото заради психичното си заболяване бе освободен и се завърна на село. Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама. В списъка били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „провиненията им“ – кой го излъгал, дру го обидил…Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.
Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир “Свети живоприемний източник”. Попът отначало си умираше от страх от Гьоргов, но после и той забрави всичко и даже редовно си пиеше кафето с него в селото.