Димитра Цанака е първата жена кмет на град Кавала. По професия елекар пулмолог и специалист по детски болести. През последните 10 години непрекъснато е била избирана за общински съветник от консервативната партия „Нова демокрация“. Има две деца и един внук. Ето какво казва тя в интервю за „Монитор“.– Г-жо Цанака, благодаря ви, че отделихте от времето си, за да дадете интервю, специално за българския вестник „Монитор“. Ние сме тук, за да ни информирате как вашата община се справя с проблемите на бежанците.
– Много се радвам, че сте от България. Била съм там само веднъж, и то само в столицата София по времето на Тодор Живков. Тогава видях и мавзолея на Георги Димитров…
– Той вече е разрушен…
– Ама защо? Историческите обекти не трябва да се разрушават, независимо с коя власт са били свързани. Например, неотдавна бях в Санкт Петербург и там видях на едно място събрани много паметници на Ленин и други лидери на съветската власт. В това няма нищо лошо. Хората чрез миналото научават повече за настоящето и за бъдещето.
– Кои са основните проблеми, свързани с бежанците в този район и общо в цяла Гърция?
– Първо искам да кажа, че Европа много се бави във вземането на решения, свързани с бежанците. А проблемът тук при нас е всекидневен и Брюксел би трябвало да реагира аналогично – той всеки ден трябва да взема решения, свързани с този проблем. Опасявам се, че бежанските потоци ще се увеличават и то главно на тези мигранти, които идват през Турция. Струва ми се, че в момента Турция се пазари с ЕС, и то до такава степен се пазари, че е на път да си осигури приемане за пълноправен член на ЕС. Така ми се струва.
– А как преценявате уверението от страна на Турция, че е готова за реадмисия на бежанци и по-специално, че Анкара е готова да вземе обратно бежанците от гръцките острови? Смятате ли, че това е възможно?
– Не става дума за всички бежанци – трябва да се отделят онези, които идват от страни, в които в момента има война. По-скоро иде реч за т.нар. икономически мигранти. Защото тези, последните, успяват да се промъкват в потоците от истински бежанци и искат да стигнат крайната си точка – Западна Европа, с цел да постигнат благоденствие. Ние не бихме могли да кажем на истинските бежанци – не, недейте да идвате, стойте си там, докато ви убият! Към тези хора ние не можем да имаме негативно отношение. Всички са забъркани в тези войни. Бежанският проблем не може да бъде решен, докато не бъдат прекратени тези войни.
– Да, разбира се.
– Но нека да бъдем реалисти. Това няма да стане като да натиснеш едно копче и войната спира. Трябва да има известно време за подготовка за сключване на споразумения за прекратяване на тези войни. Тези хора – бежанците, са също като вас и като мен. Но това, което силно ме впечатлява, е, че с тях пристигат и много деца, жени, бременни… А сирийците са бели, като вас, и като мен. Не всички са богати обаче. Има хора от всякакви категории. И представяте ли си колко много са страдали, с тези невръстни дечица, с корабите в развълнуваното море… И така се стигна до една вечер, когато нашата полиция каза „Стоп!“ – пристигна заповед да спрем бежанския поток към северните граници. Защото много хора, хиляди се бяха струпали на границата с Македония и не можеха да преминат нататък. Очевидно бежанците комуникират помежду си чрез телефони. Веднага след като тази заповед влезе в изпълнение, рязко намаля броят на мигрантите, пристигащи в нашата страна. Например, в Кавала те пристигат с кораби. В момента на един курс има не повече от 400 души, докато преди няколко седмици техният брой беше 800, 900, стигали са и до 1200.
– Колко често пристигат корабите в пристанището на Кавала?
– Два пъти в седмицата – в сряда и в събота. Не знаем колко ще пристигнат този път.
– И какво по-конкретно прави общината в Кавала за тях – за бежанците?
– Осигурихме им подходящи центрове за пребиваване. За съжаление повечето от тях са жени и деца. Ние вече видяхме един такъв център в Елевтеруполис. Естествено, че ние трябваше да се погрижим за тези хора, не сме убийци. Не можем да оставим жените и децата да умрат от студ и глад. Осигуряваме им храна три пъти на ден, лекарства, баня, душове и т.н. Много активно в тази дейност участват доброволци, които доставиха много неща и аз съм горда с тях. Сега остава да се надяваме в следващата пратка да няма голям брой бежанци. Ако са по-малко на брой, ще се оправим някак си, но ако дойдат много – тогава загиваме… Вие знаете, това са хора, които се движат без паспорти, без други документи за самоличност, без визи. Това е като нож с две остриета, защото ограничителните мерки, които въвеждаме, нанасят голям удар по нашия туризъм. Но от друга страна, не можем да оставим бежанците на произвола на съдбата. Още повече, че Гърция, както знаете, не е в много добро икономическо състояние. Ако бяхме богата държава, все някак си щяхме да се оправим. И какво ще правят тези хора – бежанците… Например, да останат тук две-три години да ги храним…
– Това е много голям проблем…
– Да, това наистина е голям проблем. И този проблем на Гърция би трябвало да бъде споделен от цяла Европа.
– Да, вашият министър-председател Алексис Ципрас направи предложение в този дух – че всяка страна от ЕС трябва да поеме дял от бежанците…
– Да, така трябва да бъде, защото ако всяка страна вземе по една част от бежанците, тогава проблемът ще намалее и ще бъде решен по-лесно. Но например и да останат тук, след като ние не можем да им осигурим работа и още повече много от нашите фирми и предприятия отидоха в България. (Смее се)
– А колко според вас са в момента бежанците?
– В района на Кавала те са 1000.
– А в цяла Гърция?
В цяла Гърция са някъде около 52 000.
– В печата се говори за 30 000…
– Очаквахме 20 000, а те дойдоха 52 000. От момента, в който бяха затворени границите, през които те преминаваха за Западна Европа, в Гърция останаха тези 52 000 бежанци. Една от причините за това състояние е политиката на Турция. Тя всеки ден пропуска големи количества мигранти към нашите острови. А сигурно знаете какви огромни парични средства са похарчили бежанците, за да стигнат до тук. Бащи, майки, баби, дядовци събират пари, за да ги дадат на младите и те да имат възможност да се изнесат към Западна Европа. Много тежко положение. Дано никой да не е на тяхно място.
– Вие лично оптимист ли сте за скорошно решаване на кризата?
– Изобщо не съм оптимист. Проблемите сигурно ще се увеличават и усложняват.
– В други райони, извън Кавала, има ли подобни центрове? Например на изток…
– На изток става дума за областта Тракия, която има особен статут съгласно Лозанския договор. Според договора в този район (Североизточна Гърция) живеят достатъчен брой наши мюсюлмани, така че там не би могло да се увеличава техния брой. Поради тази причина там не приемаме бежанци.
– Да, ние се уверихме в това. И в двата центъра за бежанци, които посетихме, 99 на сто от хората са мюсюлмани.
– Точно така, досега сме имали само едно семейство християни, те бяха от Сирия. Всички останали са мюсюлмани. Но това не е проблемът, който ме тревожи, не ме вълнува много въпросът с религията. Това, което ме тревожи, е, какво ще стане в бъдеще.
– Как оценявате последните решения от срещата на върха ЕС-Турция в Брюксел? Как бихте коментирали решението да бъде затворен Балканският маршрут за бежанците?
– Това, последното решение, би означавало смърт, не само за Гърция, но и за целите Балкани. И аз повтарям отново как може да бъде решен проблемът – първо, да бъде спряна войната. Ако това стане, всичко може да бъде възстановено и построено отново. Да бъдат открити нови работни места. И ако всичко това стане в тези страни, в които в момента се води война, избягалите от там хора със сигурност ще се завърнат по родните си места. И Европа не трябва да си затваря очите. Би трябвало общият брой бежанци да бъде разпределен между отделните членки на ЕС според възможностите на страните. Например, казва се – толкова бежанци може да приеме България, толкова – Чехия и т.н. А повечето от бежанците искат да отидат в Германия, защото там има по-добри условия за живот. Но в Европа за съжаление не могат лесно да вземат решения.
– Благодаря ви за това интервю. Желаем ви успех.
– Момент, преди да се сбогуваме искам да ви кажа нещо. Моето семейство също сме бежанци – от (турска) Тракия. Корените ни са от Чанакале. От там идва и фамилията ни. След 1921 г. над един милион гърци са били прокудени от Мала Азия. Една от моите баби даже се е преселила и заживяла в България – на около десетина километра от Орестиада, близо до днешното ГКПП в Свиленград. Така че и аз по някакъв начин съм свързана с България. Благодаря ви, че бяхте при нас.
– И ние благодарим. Още веднъж желаем успех във вашата дейност.