Кладенецът край Гърло – чудото на балканите

ПОДЗЕМНИЯТ ГРАДЕЖ Е УНИКАЛЕН СЪС СТРОИТЕЛНАТА СИ ТЕХНИКа

Чудесата на България нямат край и поредното доказателство е кладенецът край пер­нишкото село Гърло. Това не е обикновен кладенец, а загадка, която и до днес пъчи изследователите. В този кладенец няма вода и не е имало поне през последни­те 3 хилядолетия. Из­граден е на няколко нива със съвършена строителна техника само от дялани ка­мъни без хоросан и без замазки. Може би е направен около XII век преди новата ера, а може би още по-рано. Както няма единно и категорич­но становище на изследователите за съграждането му. така липсва и едино­мислие за предназ­начението му.

ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 3 ХИЛЯДОЛЕТИЯ ЗВЕЗДОБРОЙЦИ СА ГЛЕДАЛИ НЕБЕТО В ДЪНОТО МУ

Най-вероятно изглежда необикновеният Гърленски кладенец да е служел за изучаване на звездното небе с цел съставяне на точен и полезен за земеделието годишен календар. Кладенецът е единствен по рода си както в България, така и в дру­гите страни от Балканския полуостров с изключение на подобно съоръжение на остров Кос, Гърция. Около 100 такива кладенци има на италианския остров Сардиния, както и в Тунис и един на Крим.

Според експерти ус­тройството и начинът на действие на кладенеца телескоп е аналогично на съвременните рефлектор­ни телескопи, използвани за научни наблюдения в обсерваториите. На­блюдаваната звезда или съзвездие се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата край село Гърло. На дъното на кладенеца, точно¹ под небесния отвор, е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Наблюдаваният обект се отразявал в огледалото, а на пръстено образната площадка в камерата древният астроном е про­веждал астрономическите измервания. От площад­ката жрецът астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем при ясно време, така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина, необходима за астрономическите из­мервания, е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца, т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.

Всъщност днес този подземен древен телескоп е значително повреден и продължава да се руши за­ради липсата на опазване и непрестанните иманяр- ски набези. Търсачите на съкровища не знаят или не искат да повярват, че около подобни култови места никога не се е заравяло съкровище или ценности. Те са свързани с друг вид ценности, които нямат нищо общо с материалното обогатя­ване. Местни ентусиасти и пазители на българския дух продължават от време на време да почистват кла­денеца и да се опитват да не позволяват на дървета, храсти и друга растител­ност да пониква между перфектно подредените в кръг каменни плочи. Напълно разрушена е първоначалната подред­ба на стълбището, което води до площадката на древната астрономическа обсерватория.

Храмът кладенец е от­крит в началото на 70-те години на миналия век от археолога проф. Димитрина Митова-Джонова. Според нея той е построен през XII в. пр.н,е., което го прави най-стария храм по българските земи -по-стар дори от долмените в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът повта­ря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която посте­пенно след самия край на бронзовата епоха започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция и в един сравни­телно ранен период – XIV XII в. пр.н.е., достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия. Като архитектурен вид и строителна техника храмът кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към под­почвените води, смята от- кривателката, но мнението й не се подкрепя от много други изследователи.

Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята. Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовир Красава. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към под­земната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 метра.

Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята. Стъл­бата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 метра. В най-високата си част камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 метра.

Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 метра. Височината на камерата е 3,5 метра. На пода на камерата, в центъра, е изкопан кладенец с диаметър 1,3 метра. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 метра. Ве­роятно първоначалната дълбочина е била 4-5 метра. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.

Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма чрез суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела, водещ в нея, са изградени от дялани каменни плочи с трапецо­видна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отво­ра и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение. В стените на тунела отляво и отдясно има два отвора на височина 1,5 метра. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса, заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите, оформящи „не­бесния отвор” на камерата, са с размери 1 на 1,30 метра. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – пер­пендикулярно на стълбата. Плочите надвишават ниво­то на терена около 10-15 сантиметра и са служили за преграда на водата която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата. Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване, категорични са експертите.

ОГРАЖДА КАМЕННОТО ЧУДО

Гърленският храм кладе­нец е елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 60-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобя­ващо долмен. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700-800 метра северозападно се е намирала местността Русалимските гробища, където са били издигнати менхири. Това са били наредени в ре­дица необработени каменни стълбове.

В своите теренни проуч­вания в Горнострумските райони проф. Джонова открива още три дълбоки кладенеца – един при село Долни Раковец и два при село Долна Секирна, които остават непроучени. Кладен­ците при Долна Секирна са разкрити в дълбочина от поройните води, прорязали планинския скат, а този при село Долни Раковец е заси­пан и над терена се очертава неправилният елиптичен отвор. Тяхната същност и датировка си остава доста относителна. Според проф. Джонова е показателен фактът, че те са изградени в планински скатове, изоли­рани и далеч от по-големи селища, които биха оправ­дали изграждането им като водоемни съоръжения за битови нужди.