КАКВА НЕЗАВИСИМОСТ ЧЕСТВА БЪЛГАРИЯ
И „РОДИНОЗНАНИЕ“ – НА БОКЛУКА
Толкова сме независими, колкото фамозният газов хъб е независим от руския газ. Той ще получава газ ту от Азербайджан, ту от Иран, а накрая, най-вероятно, от майната си. Но иначе ще е напълно независим. Колкото и клетата ни България. От какво/как/от кога/, всъщност, е независима тя?
Но пък отново, както всяка година, ще се вият кръшни хора – дори на жълтите павета, както се изразяват стажант-репортерите. Президентството пак ще отвори вратите си за простолюдието – и понеже там го смятат за напълно идиотизирано, ще му покажат Манифеста на Фердинанд, обаче прегънат така, че да не се чете първото изречение. И това ще бъде най-великият акт на нашата Независимост.
Над почти всеки български празник тегне някаква тъмна сянка, съпровожда го някаква тайна, която го вгорчава. Колкото повече се отдалечаваме от събитието, което трябва да празнуваме като тропнем хорце, толкова по-зле изглеждат нещата. Съвсем скоро „чествахме“ Съединението. А трудно ще откриете по-разединена нация от българската – днес всеки е срещу всеки, всеки гледа да бръкне в окото на другия. „Защо така, бе, хора?“ – проплаква една мелодраматична реклама за някакво кафе – но накрая се оказва, че точно то можело да бъде ключът към единението, поне в някакъв жилищен блок. Пийвате си от него, заедно със съседите – и вече сте единни, дори съешени. Засега рекламистите не са стигнали до фазата на съешването, но и това ще се случи по-нататък.
А, иначе, обикновените хорица дори не са съединени с нормалния живот, те изобщо не го живеят. Единствено телевизията ги свързва с лъжата, която трябва да минава за живот. Тягостно е дори да си представим, как се чувстват обикновените хора, когато гледат всевъзможните телевизионни маймунджилъци или лъскавите реклами, които само им напомнят за собственото им скотско съществуване. А напоследък все рекламират лекове срещу диария – сякаш народът непрекъснато е преял. Да не говорим за рекламите на „националните“ лотарии, които ни тикат в лицето някакви щастливи единаци. Техният късмет пък може би трябва да минава за един от успехите на правителството.
Всичките ни празници са насилени. Ами пълзенето към Околчица – тази година войводата Плевнелиев водеше ентусиастите и тържествата му се видяха най-многолюдни. Пак добре, че не беше се навлякъл с униформа на Ботев четник. Но докато се влачим към върха, няма как да не се сетим, че героичната смърт на Поета, всъщност, е позорна, понеже той е убит от свой четник. Ами честванията по повод на „Обесването на Левски“ – така ги наричаха доста време, докато се сетиха, че това е скотски неприлично. Ами чернилката, която всеки път изпълзява от това честване: само няколко заптиета карат с каруца дни наред Апостола до София – и няма кой да излезе и да го спаси.
След време всичките ни празници изглеждат някак нелепо, вгорчават ни, вместо да ни извисят. И все повече бутафорията взема връх. Бутафорният Ботев и неговите четници, изиграни сластно-наивно от провинциални самодейци, сякаш вече са ни по-интересни от действителните герои. Отдавна е загубена връзката с Историята – за връзката с днешната реалност да не говорим. Всичко е едно шушумигуване. Дори фикусите в парламентарните кулоари са по-чувствителни от повечето депутати. Те пък са като бутафорните манекени от различните „възстановки“. Понятие си нямат, какво я очаква България и дори не се интересуват.
Заслужаваме си го всичко това. Все пак, положихме доста усилия, за да сме в Блатото. Отива в Министерството на образованието поредният министър и обезателно се държи като изперкал: веднага сменя предмета „Родинознание“ с „Околен свят“: гледайте телевизия „Дискавъри“ и не му мислете много. Сега трябва да внимаваме, Кунева да не ипотекира цялото българското образование, или огризките, които са останали от него, в полза на Фондация „Америка за България“. И да се надяваме, в учебника „Околен свят“ да има няколко думи и за България. За Кунева със сигурност ще има – тя открай време се чувства по-удобно „наоколо“, отколкото в Родината си.
Предметът „Околен свят“ трябва да бъде поставен под увеличително стъкло – и най-после хора като Антон Дончев, примерно, да свършат нещо важно, освен да правят подписки за президенти и прочее несмислия. Щом като минавате за „съвестта на нацията“ – преборете се и върнете предмета „Родинознание“. И този позор ли трябва да преглътнем? Има няколко души, които все са пробутвани за „класици“, все ги намърдват в някакви класации. Например, Антон Дончев ме подсеща за паметника на Славейкови, и си представям едно друго скулптурно изделие: на една пейка той е седнал до Вазов, обаче почти не е оставил място за Патриарха. Щом е така, трябва да скочи и да каже: „Майната им на класациите за книги, които задължително трябва да бъдат прочетени. Най-задължителен е един скромен учебник по „Родинознание“. Но и него вече са го изхвърлили. И пак ще сме независими – този път дори от някакво епидермално познание за Родината си. От искрени чувства към нея отдавна сме ампутирани. Няма да има и подписка за клетият предмет. Иначе, шушукат срещу Плевнелиев, но винаги са готови да изтичкат да пият кафенце с него – сакън, да не изтърват някоя негова премъдрост за Деня на Независимостта.
И за каква „независимост“ бълнуваме, когато сме заложени едновременно поне в пет заложни къщи. А на колко опашки и как се е подредила властта – да не говорим. Самият Бойко също е заложил себе си на най-невероятни места – тия дни се оказа,че го е направил и пред дърдорана Иван Кръстев, който навремето учеше на ум и разум Костов и успешно го докара до Нищото. Сега е ред на Бойко. Вече знаете, какви завери се правят у нас срещу уж официалния кандидат на страната ни за шеф на ООН. Извън всичко останало, въпросната срамна конспирация е доказателство, че у нас няма елементарна независимост от сплетниците и изобщо от Сплетнята. Абсолютно циганска история, играят си на „Тука има – тука няма“ с кандидата ни за шеф на ООН. Кой знае какви мизерии въртят с други, по-дребни интереси.
Изтърбушена от всякъде държава – но не пропуска веднъж в годината да си припомни за Деня на Независимостта! Каква ли е тази „независимост“, когато сме лишени дори от най-плахото разбиране за достойнство. Сякаш сме урочасани да носим проклятието на Самуиловата драма – обаче мъничко редактирана от фондация „Америка за България“: еднооки са водени от слепци, които хитруват на дребно.
Кеворк Кеворкян , Фейсбук