Преди десетина дни моят приятел Тома Томов каза, че Бойко е новият Борис Трети. И сетне – нищо. Говорил по телевизията за Маргарет Тачър, но не посмял да я сравни с Бойко – или да го провиди като неин доведен син – понеже не се знае, как ще реагира той. Ако Бойко позволи подобни сравнения, утре ще тръгнат да го мерят и с Мая Манолова. Не се знае, докъде може да стигне полетът на ухажорите.
Сравнението с Мая – Пчеличката обаче, поне за мен, не е толкова лошо: жили като оса, кръжи като пеперуда – това е лаф за покойния Мохамед Али, но Бойко ще го хареса, със сигурност.
***
Друг мой приятел пък – Георги Марков – го сравнил с Факира Мити.
Защо с Мити, а не със Мистер Сенко – това не ми стана ясно.
Сенко беше най-големият измежду факирите.
Всъщност, въпросът, който измъчва ония, които се препитават като анализатори, е как Бойко прави фокусите си.
Сенко ми каза веднъж, че фокусът е техника на ръцете и остроумие.
Доста подходящо определение и за нашия Бойко.
***
Факир ли е обаче той?
Като гледам главоболията му около президентските избори, не ми изглежда така.
От друга страна, да направиш Плевнелиев президент и да го крепиш толкова време, се иска голяма техника в ръцете и порядъчна доза остроумие, както казваше Сенко.
Много се съмнявам обаче той да успееше да направи и най-семплия фокус с Плевнелиев.
***
„Стените в къщи са все в огледала – разказваше ми Сенко. – Аз се гледам в ръката, гледам се и в огледалото и щом не го разбера, как става фокусът, зрителят никога не може да го разбере“.
Бойко едва ли е репетирал с Плевнелиев пред огледала – това е напълно безсмислено, понеже всяко огледало ще показва различен Плевнелиев. Кротък и плашлив в едно огледало, прегънат като спагета, обаче в друго е съвсем различен – крои съдбините на Европа и даже на света.
Кроячът наш ненагледен!
***
Само за една седмица той изрече толкова нелепости, че следващият български президент ще ги лиже и маже пет години, и те няма да му стигнат.
Каза, например, че Великобритания е мързелив и глупав ученик, понеже не си е научила уроците по история.
Франция и Германия се потривали, вместо да минат на по-висока предавка.
Русия пък направила една Триумфална арка на враждебността в Черно море – и хайде, по този повод, да спретнем общ флот с мамалигарите и турците.
Адмирал на флота – нашият Крояч, нашият пират Дрейк, който е готов да вземе на абордаж целия свят – с думи.
***
Другите съвети на Плевнелиев да не ги повтарям, особено тия за Русия, че да не отворим някоя война.
Разбира се, Сенко/Бойко успя, все пак, слава Богу, да го удържи в президентската ясла и ни се размина някак от големи главоболия.
Но остана една неприятна следа от цвиленето откъм яхъра – особено по адрес на Русия.
Следващият президент трябва да има език като ботуш, за да изближе съвсем ненужните изхвърляния по неин адрес.
Но вие вече знаете, че надървеното врабче, докато е в ерекция, губи всякаква връзка с разума.
***
Бойко може да е по-голям фокусник и от Сенко, обаче никак няма да му е лесно около изборите.
Той може да извади, колкото си иска зайчета от ръкава, но всички ще бъдат пластмасови.
Така изглеждат нещата към този момент.
Един коментатор казал, че Цачева му изглежда „лелчеста“.
Е, и Плевнелиев изглеждаше „глистест“, обаче пет години си игра на президент.
Времената обаче са други.
Номерът с Плевнелиев вече не върви – Бойко трудно ще прати на публиката с наложен платеж някакъв Случайник.
Това дори и Сенко нямаше да успее да го направи – техниката в ръцете и остроумието имат някакъв предел, все пак.
***
А и публиката вече иска Бойко да се премери на изборите: той все още жили като оса, но дали кръжи като пеперуда?
Публиката иска да го види на ринга.
А може би иска да го види и повален – за да разбере, дали ще се възземе отново, като Али след загубата си от Лион Спринкс.
***
През далечната 1983-а година написах в една кратка бележка за Сенко: „Сенко не може без публика, публиката не може без фокуси“.
Нищо изречение, но тогава и за подобни неща се сърдеха татковците на днешните антикомунисти.
И, да ви кажа със сегашния си акъл, бяха прави: понеже излизаше, че онова, което прави Главният Фокусник Живков са си едни фокуси. Както и да е.
***
Ако Бойко извади на изборите някакъв мелез – лелчест/глистест – няма никаква гаранция, че ще спечели.
А ако сам се качи на ринга, със сигурност ще загуби ГЕРБ.
Като президент, той незабавно трябва да освободи председателския си пост в партията-победителка.
И каквато и ловкост в ръцете и остроумие да има, набързо ще загуби контрола над нея.
Няма да е редно да привиква час по час в президентството Цветанов, за да вади зайчета от ушите му.
Ще може да го прави, само ако присъства и Нинова – тъкмо тя пък да се научи, как се прави партия по член 1 от Живковската конституция.
Няма да може да обикаля страната и да насвива сърмите на партийните организации.
Трябва да кротува в президентската канцелария – и да се готви да лиже и маже глупостите на Плевнелиев.
Не е много приятно занимание, вън от съмнение.
***
И постепенно ще остава все по-сам и по-самотен.
Довчерашните му кочияши все по-малко ще го наобикалят и пр.
„И тогава диктаторът плесна с ръце и рече: “Да влезе генералът!”
И го внесоха – с парадната му униформа, на сребърен поднос, прекрасно изпечен, и с едно морковче в носа… И диктаторът рече: “Започвайте вечерята!”
Цитирам приблизително този епизод от “Есента на патриарха” на Маркес. Не знам защо.
Но все ще се намери някой, който иска да види Бойко върху сребърен поднос.
***
Чудя се, след като имаме толкова прекрасни анализатори, а и предостатъчно анусскриптори, защо никой досега не се е сетил за това затруднение на Бойко.
Очевидно, доста хора са в стилистиката на една телевизионна водеща, която веднъж рече: „Аз нищо не разбирам, но си мисля…“
Колко удобно за фокусниците.
***
Бойко пък, вероятно повлиян от Плевнелиев, обиди „моят приятел Дейвид“.
А англичаните не забравят подобни неща.
Нямаше нужда да казва, каквото и да е за Брекзит – какво се бърка в английските работи, те обикновено стават ясни след десетилетия.
Иначе хитрува много успешно тук, у нас, лавира успешно, дори му е сладко.
***
Но навън се правете на това, което сте: едни слабаци, и протягайте двете си ръце с по една паничка в тях.
Бъдете гърци, поне за известно време, колкото и трудно да е това за дърварския ни манталитет.
Навремето Любомир Левчев написа „Гърците си отиват“, едно от най-хубавите му стихотворения – конкретният повод беше, когато се върна в родината си художникът Михалис Гарудис.
Но, всъщност, подтекстът беше, така поне го разчетох аз: а къде на майната си ще отидем ние, българите, както сме я подкарали.
Днес това стихотворение звучи още по-апокалиптично.
Гърците се ометоха от тук още преди 89-а.
Не е лошо да гърчеем малко.
***
Какво трябва да прави Бойко, докато умува над фокуса с изборите?
Време е да разкара някои хора край себе си.
Когато нямаш полезни ходове, обикновено това се прави.
А някои типове направо прекаляват с игричките си.
И му нямат страха.
Това е големият му проблем.
Те вече си мислят, че сами печелят изборите.
Като гледам, каква мощна организация е направил Цветанов, като нищо може да сметнат, че могат да минат и без Бойко.
Живков би му казал: „Разкарай трима-четирима лапацала от кабинета – и върви сам на избори“.
***
Ласкателите няма защо да се стараят с Бойко.
Те не му действат.
Приятно му е да гледа, как се гънат в краката му – и толкова.
Той отдавна е стигнал до там, сам да си се ласкае.
***
А ГЕРБ, партията-ръководителка и доста медии – те са като присъдружните на БКП земеделци навремето – тия дни започнаха мощна кампания за Плевнелиев, той наднича отвсякъде и ръси все същите баналности.
Сякаш искат да ни накарат да забравим нещо.
След пет години искат да внушат на публиката – да й направят един фокус, че мандата му е бил напълно успешен.
И това беше така, особено ако се имат предвид веселията, които Пл. сервираше.
Може би от ГЕРБ смятат, че ако направят образът му по-привлекателен, ще им е по-лесно, когато предложат следващия Плевнелиев – някое номинално куку, което трябва да обитава президентската канцелария.
***
Трябва да сме щастливи, че не знаем, какво си казват за България Големите Играчи, когато слушат, дори и тия дни, ентусиазираните изхвърляния на Плевнелиев, които споменах по-горе.
И с които налива ум на Англия, Франция, Германия.
Но ние със сигурност ставаме смешни в очите на света.
Бойко може да направи един фокус, за който и Сенко щеше да му завиди: следващият му избраник да е глухоням.
***
Изборите са си избори – но търсят ли се решения за важните въпроси които терзаят Българската Съдба?
Съмнявам се.
Публиката не може без фокуси – но докога?
Статията е във вестник „Уикенд“.