Излиза, че държавата води война с някаква си Крава, но кога ще поведе битка с хора като Прокопиев, който отмъкна Каолин и Дамяница, а сега е подсъдим за друга афера, пита журналистът
– Голям екшън, обаче с елементарни дандании. По начало, ние си падаме най-вече по данданиите – по араламбенето, както казваше Радичков, по боричкането и ръгането с думи, духовата музика да дъни, тъпанът да думка – пък каквото стане. А то обикновено нищо не става, нищо особено не се случва след поредната дандания. Ръсят с нафталин стари истории, политиците взаимно се упрекват, че са изперкали от жегата – а публиката се хили отстрани, понеже така само я подсещат, че те са си изперкали по принцип.
Нищо от последните дандании не е ново, все са с изтекъл срок на годност – и „бесуването“ в Слънчев бряг включително. Само че, пак се втренчват в най-безобидният елемент на бесуването – шума. Още събират смелост да видят и другото – наркотиците, дивата експлоатация на курорта, развратното му зачеване и пр. Много по-лесно е да врякаш за шума – макар че така ставаш и ти част от въпросния шум, нищо повече.
Единственото прясно нещо е аферата със суджуците – тя пък е тъпа и никаква, но политиците дори не си дават сметка, че стават смешни, когато я превръщат в централна тема.
Прегракнаха за някакви си 45 хиляди лева – но изобщо не се сещат да обединят усилията си и да разбият похлупака над аферите от Криминалната приватизация на Костов – този похлупак е по-здрав дори и от онзи над авариралата ядрена централа в Чернобил. Криминалната приватизация не е по-малко смъртоносна от Чернобилската радиация – понеже окончателно разврати нравите, официализира далаверата като стопанска политика, отрови народните представи за справедливо и несправедливо. А те се зверят в суджука.
– ГЕРБ, все пак, реагира бързо при този скандал?
– Бойко нарита Онбашията си в Добрич – но не биваше да търси реванш от противниците си със стари истории – така само преувеличи значението на Суджукгейт.
Отгоре на всичко, той е доброволният и безплатен адвокат на всички щураци от ГЕРБ. Сега пък защитава свой вицепремиер за очевидно несъстоятелно поведение – и така настройва срещу себе си доста хора. Не може да демонстрират стотици, предимно млади хора, в Слънчев бряг, а някой да ги нарича тарикати и дори престъпници. Но към истинските тарикати, като бившият шеф на НДК Боршош, например, все са милозливи. Тука е така – ако някой е под полата на влиятелен опекун, никога няма да го нарекат тарикат – колкото и да лапа безплатно държавен борш.
– Бойко Борисов се извини на някакъв хейтър, който искал да му отреже главата?
– Това е смешно – и човек се пита, колко глави има Бойко, че така охотно се извинява. В същото време, вицепремиерът му наистина му реже главата – сега остава и на него да се извини. Като нищо.
– Преди дни писахте, че Бойко трябва да се пази от имитаторите си?
– Именно. Нелепо е през 2017 година, с 16-годишно закъснение, да имитираш ранния Бойко, шерифа Бойко. Тогава това вървеше – особено след ерата на мизантропа Костов, който вярваше, че държавата е той – нашият Луи ХIV от Драгалевци. После дойде Симеон, който и тогава вече го даваше леко сенилно – и да развяваш кожения си шлифер и да гониш бандюгите беше ефектно. И се харесваше на публиката. Зараждаше се мита за Новият Герой, който оцеля доста години. Сега мукавените шерифи, които го имитират, само окарикатуряват този образ, този спомен, нищо повече.
– Акцията на Симеонов има и защитници. Някои казват, че и законите трябва да се спазват?
– Разбира се – обаче всички закони, не само най-мижавият – този за шума в дискотеките.
Други пък казват, че трябва от някъде да се започне. Да, така е, обаче ние винаги започваме от дребното и оставаме в дребното. Къде бяха защитниците на закона – повечето от тях и сега са във Властта или в Парламента – когато нахално превръщаха Слънчев бряг в бетонно гето? Защо тогава не спряха лакомниците?
Къде беше Симеон – поне да им разкаже, как вълната на същата алчност заля и Испания и след това се наложи да събарят цели комплекси? За едрото се иска истински кураж. Ние морето си все не можем да изчистим от обикновените лайна, та ще успеем с другите – те са навсякъде, преплели са се като свински черва.
– Как се отнасят телевизиите към данданиите?
– Телевизиите са видиотени от тъй наречения „плурализъм“ – изначално ялов и неясен, все се мъчат да постигнат някакъв „баланс“ – и той все се оказва фалшив или смешноват. Показаха най-напред стотици млади хора, които демонстрираха в Слънчев бряг – същите, които бяха наречени „тарикати“ и „престъпници“. И сетне – за „баланс“ – чучнаха пред камерата някаква баба, която не можела да спи от шума. А тя, по-вероятно, не може да спи от къркоренето на червата си, понеже има щедрата пенсия от 200 лева.
– А някои забравиха обещанията си за увеличаване на пенсиите?
– Е, да, де, минималната пенсия трябваше да стане 300 лева. Обаче след това суджуците – в общия смисъл – затрупаха това обещание. Бойко щеше да прикотка и укроти Патриотите, дори да бяха обещали и 1300 лева. Те са му ясни – той знае, че Властта променя човека, разяжда го.
Има и друго. Доста е смешно, когато сега, в разправиите около Слънчев бряг, изтикват отпред „мутрите“, доколкото са останали. А някои видни фигури на ранния ъндърграунд, действителни или набедени, вече изглеждат като кротки агънца в сравнение с немалко днешни политици.
Сега излиза, че Държавата води пуническа война с някоя си Крава – но кога ще започне една мъничка битчица с хора като Прокопиев, който отмъкна Каолин и Дамяница, а сега пък е подсъдим за друга афера? Обаче от сутрин до вечер не слиза от екраните на големите телевизии. А водещите така и не схващат, че когато слушат нескопосаните му приказки, само доказват, колко нескопосани са и самите те.
Преди няколко дни Прокопиев пак цъфнал по Би Ти Ви да мънка нещо си – сега пък едва ли не като защитник на Цветан Василев. Ами нали самият той започна атаката срещу КТБ с всякакви средства?
Ами Плевнелиев, който е от неговото котило? Защо вече забравиха, какво беше казал за КТБ: „Ако аз съм собственик на банката, ако аз съм г-н Василев, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора“. И това го казва действащият президент на една държава! Така той амнистира собственика на банката, нищо по-малко от това. Цветан Василев никога не е получавал по-добра защита от тази.
Телевизионните воаяжи на Плевнелиев вече са силно обезпокоителни, не само защото ръси след себе си невероятни неща – например, че бил „кризисен мениджър на държавата“, че бил спестил на народа милиарди, и други подобни нелепости.
Съмнително честата му поява подсказва, че може би съществува и някаква форма на корупция в телевизиите. Някои искат политическия труп да го поддържат някак свеж, макар и в тройна доза формалдехид. Чува се, че го готвят за някакъв пост и телевизионните лапнишарани се натягат да му помогнат. Обаче се случва точно обратното – съвсем го злепоставят.
– За какъв пост намеквате?
– Плевнелиев толкова се беше разчекнал да се хареса на покровителите си отвън, че е редно да получи някакъв сладкиш. Далеч по-стегнатият Младенов получи важен пост в ООН. Тоя ще иска по-дебел резен от тортата.
Твърди се също, че щял да прави нов „десен“ проект. Натрапен за президент от Бойко, един от символите на Случайното в българската политика – а ще прави десен проект. Това ще означава съвсем да закопае „дясното“. То и затова беше ликвидирано, доколкото съществуваше – именно заради плевнелиевци, тия късни пластмасови антикомунисти.
– Как ще коментирате обстоятелството, че ТОЛ системата бе забавена толкова дълго време заради постоянните обжалвания на конкурсите?
– Най-после се сетиха да я въведе държавно предприятие. Но докато се сетят, загубиха поне три милиарда лева. Време е някой вицепремиер да направи една акция, за да разберем, кой е виновен за това. Разбира се, ще кажат, че законът изисква да се прави конкурс за ТОЛ системата. Хубаво: спазваш закона и ощетяваш държавата с три милиарда. На Слънчев бряг не спазват закона – и бабите не могат да се наспят. Това е Великото Българско Равновесие.
– Кое е най-неприемливото нещо, което се чу в лятната жега?
– Това е репликата на един циганин от Славяново: „Един патрон струва два лева. Щом е гръмнала пушка в Панагюрище, може да гръмне и в Славяново“. Много опасни думи. Но политиците не им обърнаха внимание – може би шума от Слънчев бряг им попречи…
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ