Спсяването на двете лъвчета Масуд и Терез върна на дневен ред проблема с нехуманните и мизерни условия на животните в нелицензираните зоокътове в страната. Има обаче и зоологически градини, които доказват, че могат да бъдат много важни и полезни. Пример за това е Софийската зоологическа градина – най-голямата и най-старата (тази година празнува 130 години от създаването й от княз Фердинанд, бел.ред.)
Ключово място в тази дейност има т. нар. Екологичен център на парка, създаден преди 20 години (създаден е по идея на доц. Диана Златанова от Софийския университет, след като е била на обучение в прочутия зоопарк на Джералд Даръл на о-в Джърси). За смисъла от зоологическите градини днес пред „Дневник“ говори една от основните движещи сили там: Катерина Зарева-Симеонова, която ръководи Екологичния център.
Много хора имат големи резерви към зоологическите градини, приемат ги като затвор за животните. Вие и дейностите в Софийската зоологическа градина разкривате по-различна представа за тези места. Какво бихте казали на тези хора?
– Работата на зоологическата градина е много отговорна, хич не е лесна и отдавна не е това, което е било в началото: място, където хората се забавляват, като гледат някакви животни. Зоопаркът вече е образователен и природозащитен център.
Зоологическите градини са абсолютно необходими в 21 век, погледнати в глобален мащаб те вече са на много различно ниво. В съвременните зоопаркове животните се отглеждат в изключително добри условия, гледането на различни видове се е превърнало в наука – в сравнение с преди 50 години в момента хората знаят много повече за различните видове животни благодарение на зоологическите градини. Така вече има информация как да се отглеждат някои много редки и специфични видове, за които преди 20-30 години не се е знаело нищо.
Зоопарковете са последно убежище на животни, които са изчезнали в природата. В момента има над 30 вида, които се отглеждат и размножават само в зоологически градини.
Кои например?
– Това са няколко вида земноводни, сред тях е златната жаба. Един вид гигантска костенурка, за съжаление преди няколко години последният представител от този вид почина. Един вид мекочерупчеста китайска костенурка, от която са останали няколко екземпляра, които специалисти се опитват да размножат. И за изчезването на различни видове все повече се говори в публичното пространство.
Яванският носорог в момента е най-редкият и застрашен сред носорозите. Северния бял носорог го обявиха вече за изчезнал.
С какви други дейности се занимава зоологическата ви градина?
– Ние сме и спасителен център. В тази връзка си сътрудничим с фондация „Четири лапи“, например за лъвовете от зоокъта в Разград, част от които в момента се отглеждат в наши съоръжения и са под грижите на нашите гледачи (става дума за родителите на двете лъвчета – Рая и Хектор, както и брат им Асен, а самите лъвчета бяха също за седмица там преди заминаването им, бел. авт.). От своя страна фондацията финансира лечението им, търси им нов дом, урежда транспортирането им дотам. За седмица тук бяха и двете малки лъвчета, преди да заминат, в момента тук са родителите им, както и брат им – тригодишният Асен, който скоро също ще замине за новия си дом. Ние сме междинното звено, където тези пострадали животни се стабилизират.
Какво е състоянието на Асен, чието здравословно състояние беше най-лошо?
– Много по-добре е, възстановява се доста бързо, защото е младо животно. Първите седмици беше на интензивно лечение, вземаше и витамини според направените изследвания и нуждите му. И родителите му Рая и Хектор (на 11 години) са по-добре. Засега ще останат тук.
Какви други случаи на спасени животни има при вас?
– В нашия зоопарк постоянно спасяваме различни видове бедстващи животни – тази година при нас дойдоха така три сърни, лисици, язовци, различни видове птици. Министерството на екологията и екоинспекцията ги разпределят към зоологическата ни градина.
Приемаме също и конфискувани животни, жертви на бракониерство – миналата седмица дойдоха така няколко костенурки от два много интересни вида – алигаторова и кайманова, които са водни, хищни и са огромни като размер. Къде ще бъдат настанени всички тези животни, ако не съществува зоологическа градина?
Имаше един известен случай с конфискувани папагали жако преди няколко години, беше с щастлива развръзка…
– Да, имаше случай с конфискувани папагали: сиво жако от Африка. При първото конфискуване от Българската фондация по биоразнообразие направиха връзка със Световния тръст за опазване на папагалите и след година и половина усилия с помощта на този фонд птиците бяха върнати в Африка. Не знам дали си давате сметка колко скъпо и трудно начинание е това.
Когато пристигнаха в родината си, вратичката на клетката им тържествено бе отворена от световноизвестната изследователка на шимпанзета д-р Джейн Годал.
След това имаше втора партида конфискувани папагали, за която вече МОСВ директно се свърза със същия тръст, вече бяхме минали по този път и те също заминаха за Африка.
Все пак от години е много сериозен проблемът в България с условията, в които се отглеждат животните в много от зоологическите ни градини. Заради това и голяма част са без лицензи. Как може да се реши това, според вас?
– Зоологическите градини се лицензират от Министерството на околната среда и водите и се стопанисват от общините, на територията на които са. Редно е за тези, които нямат лиценз, местните власти и МОСВ да вземат мерки и да ги контролират. Трябва да се търси отговорност от местната власт.
Това не означава, че не трябва да има зоопаркове обаче. Хората, които казват, че това е затвор за животни и те биха били по-щастливи на свобода, говорят така от незнание или невежество. Защото тези животни не могат да бъдат върнати в природата. Те дори живеят много по-дълго от своите събратя в природата, които често загиват от болести, паразити или хищници, заради бракониери. Така че дали те са и колко са щастливи на свобода или в зоологическите градини не може с лека ръка да се каже.
Какви бедстващи животни приютявате и как се случва това, може ли човек директно да се обади в зоологическата градина за съдействие?
– Когато има бедстващи животни в природата, ние ги приемаме, разпределят се от ведомствата. Ние сме спасителен център за екзотични животни. Когато става дума за диви животни, ние много успешно си сътрудничим с фондация „Дивите животни“ в София (именно от „Дивите животни“ спасиха двете лъвчета от зоокъта в Разград, бел. ред). Самите те (от фондацията) ни търсят понякога, защото не могат да поемат някои животни като три сърнички тази година. Но ние нямаме специален отдел със специалисти, които да се грижат денонощно за такива животни, затова е доброто ни сътрудничество с фондацията.
Имаме карантинно отделение, в което се настаняват бедстващите и конфискуваните животни. Гледачите ни денонощно се грижат за такива спасени животни – тази година за едно лисиче и язовче.
Откъде идват другите животни в зоологическите градини?
– Набавят се от други зоологически градини. Има много развит зоопарков обмен. Отдавна не се взимат животни от дивата природа, това се случва изключително рядко. В Западна Европа има стотици зоопаркове и ако в момента ни трябва женска зебра например, проверяваме кой предлага, преговаряме, има си специализиран транспорт за всяко едно животно. В рамките на Европейския съюз това дори става много по-лесно.
Taзи година получихме доста животни – лемури от Италия, рис и гибон от Виена, от Варна – женски орел, от Ловеч – бизон, от Фонда за дива природа и фауна пристигнаха лешояди.
Скъпо ли струват тези животни?
– Животните не се купуват, става дума за обмен, но понякога транспортирането излиза скъпо. Прасенцето в екоцентъра ни е дарение от зоокъта във Варна например.
Много хора не са запознати какъв е проблемът с развъждането на животни в зоопаркове, например с мечките и лъвчета. Бихте ли обяснили?
– Тези видове животни имат нужда от голямо пространство, в което да живеят нормално според нуждите си, а от друга страна, всяка зоологическа има мечка и лъв.
МОСВ разпорежда да не се размножават мечки. И наистина трябва да има мораториум за това. Мечката има нужда от огромно заграждения, ако тя роди две мечета, къде ще ги настаним. Във всички зоологически градини има мечка… Същият проблем е и с лъвовете.
Историята с безконтролното развъждане на лъвове в Разград компрометира цялата зоообщност. Защото ние също имаме лъвове, но сме им поставили импланти, за да не се размножават Но сега ще гледаме тези болни и травмирани лъвове от разградския зоокът и в същото време в обществото се говори да се затворят всички зоопаркове. Ако ги затворим, къде ще отидат тези животни, не съм съгласна.
Екоцентърът организира кампании, информиращи за изчезващи видове. Разкажете ни какво точно правите.
– Организираме много събития и празници, свързани с конкретни каузи или видове. На 22 септември например празнуваме Деня на носорога, който се отбелязва по цял свят – в много зоологически градини и в националните паркове, където все още се срещат петте вида носорози в Африка и Азия. Целта е популяризиране на каузата за спасяването на този застрашен от изчезване вид. Организираме много игри и работилници за деца, обединени от каузата за опазването на вида, атракцията за деня е къпането и храненето на нашия носорог Чико от гледачите му. Родителите – докато чакат децата си, четат, разпитват ни и така ние достигаме с това знание и послание до всички наши посетители.
Това е и всъщност и една от основните функции и задачи на съвременния зоопарк. Справяме се благодарение на нашите доброволци в екоцентъра, защото иначе на постоянна работа в екологичния център сме само трима души.
Как може човек да стане доброволец при вас и какво може да прави?
– В България за съжаление доброволческата дейност не е широко разпространена и добре организирана, както е в Западна Европа. В зоологическите градини в Холандия, където аз съм била, всеки ден работят по 10-20 доброволци, обикновено са пенсионирани биолози и студенти. Там това е традиция. У нас животът е труден и интензивен, доброволчеството тепърва прохожда. Затова и нашите доброволци не са при нас постоянно, викаме ги за конкретни кампании или задачи, помагат и с писане на сайта, с преводи, със снимки. Използваме ги според квалификациите им, които те описват във формуляри, както и според свободното им време.
Когато има конкретна кауза или кампания, се свързваме с тях, правим предварителна среща, на която ги инструктираме.
Искам изрично да подчертая, че засега не предлагаме много възможности доброволци да се грижат директно за животните. Това е работа на гледачите, работата им е доста рискова и те минават през специален инструктаж и обучение. Изключение правят животните, които са в екологичния център (хамелеон, игуана, два папагала, минипрасе, сервал) и служат за целите на екологичното образование, дори и децата полагат грижи за тях.