Навсякъде брутални, алчни, хищни, некомпетентни, злонамерени хора, вредени и уредени, спуснати с парашути, оставени да безчинстват, включени в корупционни схеми…
Те мачкат всичко под тях и се унижават пред всичко над тях.
Злобеят, беснеят, рушат, провалят.
Колко още може, какво още може, защо още може!?
Та нали затова толкова пъти пиша и аз – трябва да се опомним!
Атмосферата в държавата става уродлива, вилнее тотална деморализация.
Ситуацията в страната ни отдавна е невъзможна, така повече не бива да продължава.
Не трябва да продължава!
Ако можех, щях да падна на колене пред пасивното мнозинство, което е безразлично към съдбата на България; пред тази унила маса хора, с които явно нямам пресечни ценностни точки; пред тази смълчана тълпа, която търка талони и сякаш пет пари не дава, че децата на България емигрират, обръщайки се с гняв назад: Няма да ви живея в скапаната държава!
Ако можех, щях да падна на колене пред това толкова чуждо на моите принципи и родолюбие мнозинство и да го помоля:
– Добре, щом ще е по демокартични процедури дори и при фейк-демокрацията ни, то вие ще решавате КОИ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ. Искате си ги, избирате си ги, натрапвате ни ги, нека ни управляват. Но това ваше право да ги избирате, не ви освобождава от задължението да се грижите поне мъничко за това КАК ДА НИ УПРАВЛЯВАТ!
Защото повече така не бива да ни управляват. Подобно чудо не съм виждал! Не съм вярвал, че ще видя.
Опомнете се. Ще си изпуснем окончателно България, ако продължат да ни управляват по същия начин!
Затова вие, мнозинството, моля ви, накарйте ги да ни управляват съвременно, нормално, човешки, стратегиращо, демократично и по европейски! Накарайте ги да ни управляват като хората – колко е една България, има няма 6 и нещо милиона! Моля ви, накарайте ги най-после. Докато не е станало безвъзвратно късно!
Проф. Николай Слатински