Половината творби на класици в момента са фалшификати, най-фабрикувани са Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов и Никола Танев
Поне половината картини на арт пазара, излезли изпод четката на класиците, са фалшиви. За това алармират изкуствоведи и търговци, притеснени от невъобразимия ръст на ментета. Най-честите измами са с платна на Златю Бояджиев, Никола Танев, Владимир Димитров – Майстора, Давид Перец, Генко Генков, Цанко Лавренов. В листата с ментета влизат и акварели на Димитър Казаков – Нерон, както и творби на редки художници.
Така преди години в арт-средите се завърта картината „Зима“ на живописеца от началото на XX век Никола Петров. Предложили на галерия „Лоранъ“ да я купи, но собственикът й Лаврен Петров не приел. Платното по-късно все пак си намерило собственик срещу 15 000 евро. Човекът не се радвал дълго на придобивката си, защото в един момент се усъмнил, направил проверка и установил, че е фалшиво. След куп разправии успял да си върне парите от продавача.
„Въпреки че се разрази голяма буря и произведението беше компрометирано, после пак се появи“, връща лентата Петров. В личния му списък с нежелани за продажба от него творби са такива, приписвани на Никола Танев („Карловски двор“), Сирак Скитник („Молеща се“) и абстракция на Георги Божилов – Слона.
Всички тези автори присъстват в каталозите на аукционите, провеждани през последните десет години у нас, като наддаванията за тях често минават 10 000 лева.
Според реставратора Емил Чушев, който е и съсобственик на аукционна къща „Ракурси“, е трудно да се състави топ 5 на най- фалшифицираните автори. „Правени са опити за фалшификация на абсолютно всички. Виждал съм изключително некачествено направени фалшификати на Жорж Папазов. Той е сравнително по-слабо познат у нас, но пък е доста скъпо продаван и извън България. Негови картини се купуват от франция и се вкарват у нас“, коментира Чушев и добавя, че колкото по-скъп е един художник, толкова по-интересен е за фалшифициране. Друг е въпросът кой и доколко може да го направи. Много трудно се фалшифицира Константин Щъркелов, защото акварелът е изключително трудна техника. Сбъркаш ли нещо, при него е непоправимо. Златю и Давид Перец се рисуват лесно, Цанко Лавренов – сравнително лесно, но е трудно да наподобиш Майстора. Маринистите също са сложни, защото трудно пресъздаваш морето“, навлиза в детайли специалистът.
Фалшификаторите обаче намират цаката и на трудните за наподобява- не художници. Пример е картина, наречена „Момиче с ябълки“и приписана на четката на Владимир Димитров – Майстора, която публикуваме. На пръв поглед всичко е негово – и моделът, и колоритът, и мазките. Опитните изкуствоведи обаче знаят, че платното е абсолютно менте, получено по метода копи-пейст. Лицето на момичето е от една картина, фонът от друга, елементите от носията – от трета. Преди години обаче тази картина е продадена за сумата от 20 000 евро.
Друго менте на Майстора – „Момиче с круши“, пък е пласирано за 8500 евро. Отнасяйте се с подозрение към платна на Златю Бояджиев в голям формат, ако са рисувани след 1951-ва, съветват специалистите. Тогава живописецът получава тежък инсулт и дясната му половина е парализирана. След няколко години той започва да рисува с лявата си ръка, но оферират ли ви негова късна картина с височина 150-200 см, бъдете нащрек – няма как скованият от болестта художник да се е качил на стълба, за да рисува.
Напоследък наглостта на фалшификаторите стига дотам, че посягат и на живи художници. Светлин Русев разказа преди време, че се натъкнал на свой фалшификат. Циркулират и ментета на Енчо Пиронков и Николай Майсторов.
„Никак не е трудно една картина да бъде снабдена с истински документи. Няма достатъчно ниво на експертиза и култура на познание у всички участници на пазара. В повечето случаи експертите са хора, които са се закачили за някъде и защитават собствения си интерес да изкарат някакви пари. Не мислят за интереса на клиента“, категоричен е Лаврен Петров.
Източник: в-к Уикенд