Казвам се Даниел Богдански, живея в родния си град Карлово и уча в ПГ „Ген. Владимир Заимов“ гр. Сопот. Дванадесети клас съм и обичам да пиша, да разсъждавам и да създавам видеоклипове.
Всъщност хобито ми е именно заснемане и монтаж на видеоклипове. Преди близо месец една от госпожите в училище ме попита дали искам да участвам в конкурса „Българският път – потенциал, проблеми, перспективи“ (конкурс за философско есе). Допадна ми темата и реших да се пробвам.
Седнах една вечер и написах есето на един дъх. Не се затрудних – това са неща, които ми тежат и над които мисля от няколко години насам. На другия ден предадох есето на госпожа Христина Томанова, която ми помогна да го редактирам и която всъщност е виновна да мисля по този начин – тя запали страстта ми към литературата и писането. За което искрено и благодаря ! След като завърших официално „творбата“ си, отидох на награждаването във София, където бяхме около 40 човека от цяла България.
Нищо не спечелих, даже и не разбрах на кое място съм, само разбрах, че есето ми не е достатъчно „философско“, но за това пък реших, че е достатъчно емоционално и го драматизирах под формата на филм. Реших също и това да не бъде само един филм, а поредица от видеоклипове, целящи да възвърнат българския ни дух. В бъдеще мисля да говоря за фолклор, легенди, хайдути, политика, национални герои – изобщо за всичко българско (добро и лошо) за всичко патриотично, велико и забравено. Това,
което ме подтикна към този проект се усеща и от казаното в клипа – упадъка на морала и ценностите, липсата на модел и идеал, простотията и пошлостта. Реших, че е време да се качи нещо смислено в интернет. Нямам претенции да съм създал изчерпателен, професионален или неповторим видеоклип. Не, това е просто един материал, който да те накара да се замислиш и да ти каже нещо стойностно./карловопрес