Само на километър от Младост самотно се извисява бруталистичен монумент със сложна и противоречива история. С учудване установихме, че повечето столичани и гости на града въобще и не подозират за съществуването на Камбаните. Доста позабравен в последния четвърт век, преди 1989г. паметникът е бил публична фасада за външната политика на комунистическия режим. Готови ли сте да ни помогнете да го изтупаме от прахта и да научите нещо повече за него?
40 години назад
Връщаме се в далечната 1978г., когато на събрание на ООН е решено следващата година да бъде обявена за година на детето, като българската държава, в лицето на тогавашния министър на културата – Людмила Живкова, решава да отбележи подобаващо тази инициатива с организиране на международна среща на деца от цял свят. Целта – отварянето на България към Западния свят и прескачане на Желязната завеса. Идеята на тази мащабна среща на детски делегации от различни държави е да се оставят на заден план политическите сблъсъци от Студената война и България да се покаже пред международната общност като толерантна и отворена държава.
Така, през лятото на 1979г., в периода 16-25 август, се провежда Международната детска асамблея “Знаме на мира” – фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО и под мотото “Единство, творчество, красота”. Събитието позволява на деца от различни държави да творят заедно и да опознаят културата на останалите държави-участнички. В асамблеята се включват делегации от 77 държави, състои се Международен детски парламент, който изпраща мирно послание към света, а кулминацията на събитието е откриването на нов паметник в покрайнините на София, в близост до строящия се тогава жилищен комплекс Младост.
Монумент като планета
Паметникът “Камбаните” е изграден само за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов, а проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инж. Антон Малеев. Състои се от един основен монумент от 4 вертикални пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват повечето от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37м височина и сочат към четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и символ на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно с основните 7 могат да изпълняват концертни произведения.
С откриването на Камбаните през 1979г. в Пловдив се открива първата детска железница в България носеща името на асамблеята – Знаме на мира. През есента на 2007г. малките влакчета са възстановени като за един лев изминавате 2 км през живописния хълм на Младежкия хълм.
Около високия монумент се разгръщат множество по-малки единични структури събрани в два бетонни полукръга. На всеки от 186-те бетонни постамента може да се закачи камбана, като в момента има 107 камбани, най-новата от които е на футболен клуб Базел, поставена на 22 ноември 2016г. По-голямата част от камбаните са поставени от детските делегации участвали в асамблеята “Знаме на мира”, като най-старата сред тях е от XIв. В колекцията може да се види още и копие на камбана от IVв. пр.н.е., както и напълно автентична камбана от минало въстание. Българската камбана тежи 1300 кг, като реверанс към честванията по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава, провели се през 80-те години на миналия век.
Заедно със строителството на паметника се оформя и парково пространство с обща площ 380 декара – Международният парк на децата от света. В него са засадени десетки растителни видове от различните държави, изпратили деца на Асамблеята на мира. Първоначалният замисъл е събитието от август 1979г. да е еднократно, но то се оказва толкова успешно, че ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и страните участвали в асамблеята заявяват готовност да подкрепят още подобни събития. Така асамблеята “Знаме на мира” се превръща в традиция, провеждаща се на всеки 3 години и се оформя като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Събитието от 1989г. е и най-успешното – участват деца от цели 135 държави.
До 1989г. паметникът привлича по 1 млн. посетители годишно
1996г.: Изравнете паметника със земята!
След Промените от 1989г. Камбаните изпадат в забвение, провеждането на асамблеята се преустановява на 30 август 1990 г., а Международният парк на децата от света става апетитен терен – 275 дка от него се застрояват, а 10 от камбаните са откраднати.
1996г. е критична за монумента. Kамбаните са собственост на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и подготви за реституция, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си стопанин – Националният учебен комплекс по култура, познат още като Италианския лицей в Горна Баня. Пред Камбаните са докарани булдозери, готови да ги сринат със земята. Всички камбани са свалени, множество от тях – повредени, и закарани в двора на лицея. Жителите на Младост обаче, които десетилетия наред ползват парка за развлечения, семейни излети и разходки, се струпват при паметника и се опитват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския лицей Величка Велянова също е изненадана от заповедта на министъра и се присъединява към протеста на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на казуса и Георги Костов е принуден да свика пресконференция, на която се отказва от намерението си да бутне паметника. От този момент нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския лицей. Камбаните са върнати обратно и доброволно закачени от войници от столично военно поделение.
Идеята за формата на високото тяло произлиза от графиката на детската игра на дама
Забравените Камбани
През 1999г. дъщерята на Людмила Живкова – Евгения, създава фондация “Знаме на мира” с цел да се възроди първоначалната идея на Асамблеята. Според фондацията чрез пасивността си през годините, България губи набраната инерция, популярност и значение, натрупани до този момент в редица страни, където страната ни е била популярна единствено заради Международната асамблея. Направени са няколко опита за организиране на нова, но без подкрепата на държавните институции, ефектът не е толкова силен. През 2002г. се поставя първата нова камбана от 1989г. насам – подарък от папа Йоан Павел II по време на визитата му в България. Израел също дарява камбана през 2006г. През 2009г. фондацията отбелязва юбилея на Международната детска асамблея в доста по-скромен вид – чрез конкурси за детски рисунки на хартия и на асфалт. В събитието се включват множество български училища от чужбина и от страната.
Идеята ни и как можеш да помогнеш
Този паметник в сред малкото примери на монументално изкуство от тоталитарния режим, носещ послание, което е актуално и днес – разбирателство, толерантност и креативност. Независимо от авторството си и от историческата си обремененост, Камбаните са символ на онова, което сплотява хората, независимо от политическата им принадлежност, народност, раса или религия и са послание, което трябва да запазим.
С оглед на почти неизбежното разрушаване на “Мемориален комплекс 1300 години България” (паметникът до НДК), Камбаните стават още по-ценни и от чисто архитектурна гледна точка: ако не взимаме предвид юбилейния мемориал в парка на НДК, Камбаните и монументът “Майка България” на пл. Предгаров остават единствените едромащабни монументални образци от архитектурното течение брутализъм в София. Опазването и възстановяването на Камбаните е опазване на архитектурното наследство на София.
Тъмното минало, завещано ни от тоталитарната власт трябва да бъде обект на дискусии, преосмисляне и критика, и занемаряването на уникални архитектурни комплекси не е решение. Вече имаме примери като Националния дворец на културата, който също е произведение на тази епоха, но днес е намерил своето място в съвремието. Камбаните също заслужават подобен шанс. За да го дадем, Спаси София ще работи за генериране на идеи и провеждане на дискусии за облагодаряването и обновлението на монумента и прилежащия му парк, популяризирането на поставените в него камбани като част от туристическите забележителности на София и включването на комплекса в културния живот на София.
Един от най-големите площади в столицата се нарича “Знаме на мира” и се намира в центъра на кв. Павлово
Ако вече чувствате, че познавате по-добре Камбаните, не се колебайте и посетете парка, за да се убедите на живо за чудесните възможности за забавление и почивка, които предлага. Практиката показва, че колкото повече познаваме, посещаваме и се грижим за ценностите на града ни, толкова по-вероятно е да ги спасим от разрушение и/или забвение. / Спаси София