Детството на Калин Врачански е досущ като роман от Стивън Кинг! Актьорът сам прави тази любопитна асоциация, а останалите факти от детството му са даже по-интригуващи и от ужасите, художествено пресъздадени от един от най-продаваните писатели на XX век.
„Това, че съм отрасъл в Роман, ми даде чудесно детство. Наистина страхотно, като от книга на Стивън Кинг. Покрай Роман текат две реки – Малки и Големи Искър. Спомням си, че сутрин децата от махалата се събирахме, взимахме храна и по цял ден играехме на реката. Палехме огън, обядвахме, забавлявахме се, беше чудесно, но правехме и много пакости. Точно като в книгите на Кинг, затова и винаги съм свързвал детството си с тях”, споделя преди време актьорът.
На 13 е, когато губи баща си
Историята на детските му години поразително много прилича и на тази, която има героят му в хитовия сериал „Стъклен дом”. И там, както и в живота, Калин Врачански губи баща си. Във филма бащата на героя му е застрелян пред очите му.
А в истинския живот на актьора – един от най-скъпите хора в живота му си отива от инфаркт. Тогава Калин бил едва на 13! Целият град изпаднал в шок, тъй като Роман не е голям и всички жители се познавали. Там и понастоящем помнят таткото на актьора, когото описват като душа-човек. Бил едър, симпатичен и добър, винаги ходел с дълга коса. След случилото се Калин изпаднал в тежка депресия.
„Вдигам го да го изпитвам, а той става и мълчи. Беше неадекватен. Преживя ужасни моменти”, споделя и неговата учителка по литература и класна в родния Роман, Борислава Христова. Но не само той – цялото семейство на Калин – брат му, сестра му и майка му, понесли загубата много тежко. И до днес Врачански отказва да си спомня и да говори за този период.
Въпреки личната трагедия обаче, той някак успява да се съвземе. Завършва и с добър успех. Искал да помага много и на майка си, която останала да се грижи сама за трите си деца. Въпреки невръстните си години, Калин си намерил работа в завод в Роман, в който ходел всяка събота и неделя – за да се труди. Време, през което другите деца волно ритали топка в махалата. Той спестявал пари и от билети, като отивал до училище и до работа пеша.
Ученическата му любов изпада в кома
Когато разбрали какво е станало в живота на Калин, съучениците му от училище станали още по-внимателни с него. И в крайна сметка успели да му повлияят положително за преодоляване на трудните моменти. Калин тогава бил с дълга руса коса, както ходел и баща му, бил любимец на момичетата. Играел в местния театър. В един момент сериозно се прехласнал по своята съученичка Паулина. Тя била и неговата ученическа любов.
„Калин си я харесваше, въпреки че не го показваше демонстративно. Въпрос на време беше да тръгнат сериозно”, връщат лентата назад бивши съученици на Врачански от Роман. Съдбата обаче е решила друго. След посещение на дискотека Паулина е ударена от кола и изпада в кома.
„Случи се точно преди Нова година. Децата вече бяха в 11-и клас, предстоеше им завършване и бал. Преди нещастието се събрахме целият клас в дома на едно от момчетата. Излязохме да ходим на дискотека. Трябваше да се приберем в 22 часа. Тръгнахме си, но учениците се върнали след мен. Танцували до сутринта и се веселили страхотно. Лошото се случило на връщане. Кола блъска Паулина на път за дома”, спомня си още класната на актьора.
След този случай Калин отново се затваря в себе си и в болката си. Паулина изпада в кома, от която не излиза три месеца. Когато съучениците й отиват на свиждане, Врачански няма сили да влезе. В крайна сметка девойката идва в съзнание и дори успява да завърши. Учи вкъщи, взема си дипломата и отива на абитуриентския бал. Но пътищата на двамата се разделят.
Пропушил като тийнейджър
Въпреки че не бил хулиган в детството си, Калин Врачански все пак има своите лудории. Например тази, че запалил цигара за първи път още в тийнейджърските години, в училището в Роман – за да се направи на мъжкар пред съучениците си. Харесало му и продължил да пуши, тайно от учители и родители – отскачал от време на време до тоалетната, за да пафка.
Един ден обаче, както си пушел, Калин се сблъскал с голям проблем. С цигарата в ръка го сварил не друг, а брат му Петър, който останал потресен от гледката. Тутакси се заел да го превъзпита с бой, а пердахът бил наистина яростен, защото след него Калин никога повече не си помислил да запали цигара.
„На брат ми дължа факта, че не пуша. Сега съм му благодарен”, споделя днес Врачански. И допълва, че днес мрази дори миризмата на цигари.
Артистът издава, че и друг път е понасял шамари от брат си, но все било за добро. Двамата братя се карали за какво ли не, но винаги се защитавали пред трети лица. И до днес връзката им е много силна. Калин е особено близък и със сестра си Таня, както и с майка си, на която се обажда всеки ден – не само за да й разкаже деня си, а и само за да си поприказват.
Почти като с първата цигара, и първите опити на Калин с алкохола претърпели провал. Заедно с приятели от класа той бил заловен от директора на училището да пие от бутилка коняк в училищната тоалетна. „Решили да си купят пиене и за да не ги хванат, отишли да го изпият в тоалетната на училището. За техен лош късмет директорът ги хвана и направи голям скандал”, спомня си и до днес класната му Борислава Христова. На следващата вечер целият клас, заедно с родителите на децата, отишли в дома на учителката, за да поднесат извинения.
В Роман прави първите стъпки в занаята
Трудно е да се помисли, че някога Калин Врачански е имал проблеми с гласа си – още повече след като показа какъв страхотен певец и имитатор е в шоуто „Като две капки вода” – което спечели безапелационно! И все пак е факт – когато влязъл в пубертета, гласът му започнал да мутира и звучал страховито.
„Майка му много се притесни. Искаше да търсим един лечител от Хисар, който имал чудодеен лек. Не можахме да го открием, въпреки че по това време бяхме там на лагер. Мина известно време – гласните му струни се успокоиха и сега има много добър тембър. Това е голям късмет, защото гласът е оръдие на труда за артистите”, казва Евгения Миковска, първата му учителка по актьорство.
Калин Врачански бил увлечен от актьорството още като малък, макар и да не го усетил веднага като свое призвание. Именно в малкото градче Роман, където отраства, той прави и своите първи стъпки в занаята – в театралната школа към читалището, където и до днес пазят негови снимки от онзи период. Той участвал в почти всички представления на аматьорската трупа, но тогава не си и помислял да превърне актьорските занимания в професия. Идеята да си изкарва хляба на сцена му дошла чак след като семейството му било сполетяно от огромната трагедия с баща му.
„Докато играех в романската детска театрална трупа, дори нямах представа, че има академия за актьори. Това ми каза учителката по литература, като ми предложи да пробвам. След завършването на училище, едва 17-годишен, се пробвах на консултации в НАТФИЗ. Носех със себе си тетрадка и писалка, а консултациите водеше Вальо Ганев.
Останалите си бяха подготвили материали – стихотворения, монолози, а аз – нищо. Мислех, че ще ни преподават нещо, а ние ще си водим записки.…”, връща лентата назад във времето Врачански. Не смеел да попита нищо, стоял и мълчал. В един момент обаче, Валентин Ганев го заговорил и разбрал, че Калин се е подвизавал в детска школа в Роман. И тъй като Калин нямал подготвено нищо, бил посъветван да си спомни роля, която е играл в читалището.
„Сетих се за „Любовни булеварди” на Стефан Цанев. Вальо много се зарадва. Каза: „Супер! Аз доскоро играх точно същата роля”. И ми стана направо зле, понеже трябваше на краставичар краставици да продавам. Но изненадващо ме приеха от раз”, спомня си с усмивка актьорът.
След като официално бил приет в академията, Калин и цялото му семейство се преместили в София. Той бързо станал популярен сред преподавателите си и още докато следвал, непрекъснато бил канен за различни роли и проекти. А когато нямал актьорски ангажименти, младежът работел, за да не е в тежест на близките си. Промотирал стоки, пробвал се като продавач, а даже и като барман.
„Винаги е голяма радост щом дойде в Роман. Много добро момче, скромно и отзивчиво! Така си го знаем”, пък редят днес земляците му от Роман. И допълват, че положителните си качества Калин е наследил именно от родителите си. Описват майка му като природно интелигентна жена, винаги готова да помогне. Преди да се премести с децата си в София, родителката на Калин работела в малка дрогерия в Роман. В магазинчето винаги се тълпели хора – не толкова за да си купят нещо, колкото да си побъбрят с продавачката. Възприемали я като незаменим душеприказчик.
Подготви: Анелия ПОПОВА,БЛИЦ