Всяко мирно споразумение, отстъпващо територии на Москва, следва да предвижда равностойни компенсации за Киев
На 9 април в “24 часа” Георги Милков (“Светът пак ще е двуполюсен, Пекин заема мястото на Москва” – б.р.) припомни една пророческа статия на Хенри Кисинджър от 2014 г. По този повод Любомир Иванов предлага неговия прочит на анализа на Кисинджър.
С напредването на войната в Украйна виждаме повишен интерес към анализиране на нейния възможен резултат и последващи развития.
Разглежданите сценарии варират
от призив за забранена за полети зона (Филип Брийдлав) до някакъв компромис (Хенри Кисинджър), та и до доброволна капитулация на Запада (Дейвид Пайн).
Излишно е да се казва, че един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени, е териториалният суверенитет на Крим, Донецк и Луганск. Всяко мирно споразумение, отстъпващо тези територии на Русия, следва да предвижда пълна и окончателна компенсация и настоящата статия се занимава с тази често пренебрегвана необходимост.
Обсъждайки конфронтацията и войните в статията си “За уреждане на кризата в Украйна започнете от края”, публикувана в изданието на The Washington Post от 5 март 2014 г., бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър уместно съветва, че тестът за една политика е как тя завършва, не как започва.
Той предлага пакет от четири принципа за уреждане на кризата в Украйна, като предупреждава, че ако някакво решение в тези или подобни насоки не бъде постигнато, тогава движението към конфронтация ще се ускори и времето за това ще дойде достатъчно скоро.
Както се оказа, такова споразумение не беше постигнато и сега, осем години по-късно, вместо това получихме пълномащабна война, водена от Русия срещу Украйна.
Изглежда, че е крайно време отново да започнем от края, като преразгледаме и евентуално ревизираме първоначалния план на Кисинджър.
За тази цел ще припомним също и сравнимите принципи, предложени в статията “Фолкландските острови и Крим, новата студена война” от 7 май 2014 г., обсъждаща конфликта в Крим и неговия паралел с Фолкландите. Фокусираме се предимно върху аспектите на териториалния суверенитет и външната политика и политиката на сигурност, като оставяме настрана други ключови следвоенни въпроси като
необходимостта от план “Маршал” за Украйна
и схемата за неговото финансиране, предложена от бившия украински премиер Олексий Хончарук и руския икономист Владислав Иноземцев.
Първият принцип на Кисинджър е да се зачита изборът на Украйна да стане част от Европейския съюз, а не от някакъв евразийски интеграционен проект.
Изглежда, че този избор не се оспорва от Русия
– въпреки че ЕС може да започне да развива все по-стабилни собствени способности за сигурност и отбрана и в тясно сътрудничество с НАТО.
Следващите два принципа на Кисинджър са финландизация и нечленство на Украйна в НАТО. Проблемът е, че те трудно могат да бъдат налагани за неопределено време на една суверенна държава.
Както посочва норвежкият дипломат Хелге Винденес (писмото му “Суверенитетът означава и свобода за промяна на политиката”, публикувано в изданието на Financial Times от 4 февруари 2022 г.), нищо не е по-важно за суверенитета на една страна от способността да променя своята външна политика и политика на сигурност, когато обстоятелствата според нея налагат това да бъде направено.
С други думи, за да гарантира, че няма да се присъединява към НАТО, Украйна трябва с готовност да се съгласи да се откаже от суверенитета си и да стане нещо като руски протекторат. Следователно, за една суверенна украинска държава релевантният принцип е: членство в НАТО, ако Киев желае това, в изпълнение на решението на държавните и правителствени ръководители на НАТО от 3 април 2008 г., че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО. Съюзниците следва незабавно да поканят
Украйна и Грузия да подпишат Северно атлантическия договор
Последният принцип на Кисинджър гласи, че Русия ще признае суверенитета на Украйна над Крим, тъй като е несъвместимо с правилата на съществуващия световен ред Русия да анексира Крим. Напълно вярно, но едва ли е въпросът, който би могъл да отблокира възможни преговори.
От друга страна, защо Украйна трябва да е готова да се откаже за нищо от международно признатите си права върху Крим? Същото важи и за самопровъзгласилите се народни републики Донецк и Луганск. Препъникамък, ако някога е имало такъв, това противоречие на териториалния суверенитет изисква допълнително уточняване.
Запазването на Крим, Донецк и Луганск като украински със сигурност би било най-добрият избор. Ако това не се случи, вторият най-добър може да бъде равностойната и пълна
компенсация чрез размяна
на територии, предложена в цитираната статия (“Фолкландските острови и Крим, новата студена война”). Да речем, Крим и двете отцепили се републики може да бъдат признати за руски в замяна на определени необитаеми или слабо населени руски територии (като полярния архипелаг Нова земя) отстъпени на Украйна. Стойността на разменените територии може да бъде балансирана чрез делимитация на дела на Крим в изключителната икономическа зона на Черно море в посока на непропорционално облагодетелстване на Украйна. В началото на процеса
украинците може да бъдат попитани на референдум
дали смятат, че Украйна следва да бъде компенсирана с руска територия, в случай че Крим, Донецк и Луганск бъдат признати за руски.
Настоящото предложение за уреждане вероятно е нестандартно, може би печелившо и за двете страни, и определено не е компромисно. Неговото прилагане би било в съответствие с международното право, като ще улесни връщането към нормалността и съживяването на световния ред, какъвто го познавахме.
*Авторът е учен и НПО активист, по-рано депутат и парламентарен секретар на МВнР, съавтор на българската конституция и вносител на парламентарното решение от 1990 г. за присъединяване на България към ЕС, както и на парламентарното решение от 1991 г. за участие на България в съюзническото освобождение на Кувейт