Фани Давидова има син, който е осиновила и обича до безумие, но преди да се срещне с него, е успяла да се забърка в куп трагикомични сцени на престъпна дейност, включващи “добри” хора и “ангели” на милосърдието. Затова е тук да ви разкаже своята история, защото е чудесна и да ви даде смислени съвети, които задължително трябва да прочетете. Дори да не искате да осиновявате дете
Вие, приятели, които не сте се сблъсквали лично с темата осиновяване, наивно си представяте осиновителите като едни благородни хора, превалили средната възраст, кротки и благи, живеещи сред тъжен лукс и самота сред високите стени на дома си, потънал в тишина без детски смях и тропот на малки крачета. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че току що родилата жена е най-красивата жена на света.
Обикновено осиновителите просто искаме деца – това е. Много е просто и елементарно и далеч не е сърцераздирателно .
Да бъда майка е детската ми мечта – ама, честна дума.! Тя, някак си, вървеше до мен докато следвах, започнах работа, смених едно, две до 5 гаджета. В името на милата ми майка няма да разказвам за следващите ми твърде приключенски 7 години. Прескачам и 6-те по-кротки такива , макар да са достоен ситком с декор репродуктивна клиника и основна сюжетна линия – стерилитет. След впечатляваща сума пари, жално преизчислена от мен в панталони Зара, блузки Манго и пътуване до екзотична дестинация, а де факто потънала в безмилостния свят на фармацията и медицината под формата на 6 инсеминации и едно инвитро, на 33 годишна възраст, решихме да осиновим дете.
В България, ако двойка живее заедно повече от година, година и половина и на жената не й се подуе коремът, хората почват да говорят, нали разбирате … става неприлично някак. Съседите се мушкат в ребрата, лелките поклащат глави след тях:„Абе, ГОРКИТЕ, сигурно имат проблеми….”. Роднини, колеги, приятели, постоянната клиентела на фризьорския салон започват да се тревожат, настъпва една такава неяснота и силна обща загриженост по репродуктивното здраве на процесната двойка. Постепенно, първите смелчаци настъпват и атакуват с шеговитото „Е хайде де … няма ли вече да ха хаааа… нали …”. Смутената двойка отбива изчервено щурма с шаблона „Когато му дойде времето ”. И понеже за нетърпеливото общество времето върви бързо, пък ничий корем не се подува, започват да валят абсолютно непотърсени съвети за мощен подем на фертилността, включващи клечане над врящи зелки и къртичини, подпъхване на заешки лапички на едни определени места и прочие. А има ли глупостта двойката да съобщи, че мисли в посока осиновяване, е тогава, ах, леле, майко мила каква всеобща възбуда настава. Като начало, двойката е засипана с истории (абсолютно “истински”!!!) за неуспешни осиновявания, в които родителите винаги са мили хора, които отглеждат дете с цялата си любов и с цената на много лишения, а то накрая неблагодарно ги: – зарязва и/или разфасова и/или открадва парите им и става наркоман. Може и в обратна последователност – първо става наркоман, после им открадва парите, но при всички случаи историята няма благоприятен финал. След тази окуражителна серия следва хорър сценарий за това как осиновеното дете предателски започва да търси биологичното си семейство, намира го и после съвместно извършват гореизброените действия с осиновителите. Ако двойката и след тези разкази се заинати, покаже твърдоглавие и настоява за осиновяването, подкрепящия тим въздъхва примирено и с изречението „Е добре де, добре, щом все пак сте решили … да видим как да помагаме.”
Роднини, близки приятели и по-далечни познати обсъждат вашия филм и често съвсем добронамерено търсят ВРЪЗКИ, така че вие да се сдобиете с най-здравото, най-розовото и най-дебелото бебе с ГАРАНТИРАН произход. Ще останете много изненадани да узнаете, че всичките ви познати са тесни специалисти по проблемите на осиновяването в България. Повечето с абсолютна увереност ще ви заявят, че системата е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш, отколкото да я следваш. Сега, не че те познават лично поне един осиновител, не че знаят каква е процедурата, обаче „са чули от чичото на техен познат от съседния блок, че ТО ТАКА НЕ СТАВА“.
Истината не е особено красива – в България деца се продават и купуват и това е факт. В този процес вероятно участват лица, работещи в родилните отделения на болниците. За този „пазар“ знаят и служителите в социалните служби, но не разполагат с никакви законови инструменти да се противопоставят на тази практика. Правно нещата се оформят като припознаване или непълно осиновяване.
Как става на живо … или поне как стана с нас.
Далеч преди Facebook, най-разпространените женски социални арени бяха салоните за красота. Точно там моя приятелка, която позновам чрез астроложката си, ми каза, че нейна приятелка на приятелка може да ме свърже с агенцията, която ще осигури моето осиновяване, както е осигурила и нейното: “Много са симпатични, ще ви помогнат, това са прекрасни, безкористни хора.” Определям си среща в офиса на прекрасните и безкористни хора. Тръгвам с идеята, че ще се срещам със серафими, които организират дарения за детски домове и познават в детайли процедурата по осиновяване. Категорично не желая да влизам в схеми. По смътни причини не казвам на мъжа ми за предстоящата среща с ангелите на доброто.
Озовавам се в затънтен офис на неправителствена организация, която, според регистъра на правосъдното министерство (хитра като стадо лисици, съм ги проверила предварително), се занимава със “социални дейности и международни осиновявания”. Леко се притеснявам, докато се качвам по стълбите и вече съжалявам, че не съм казала на мъжа си скептик къде отивам.
Звъня. Отваря ми лелка на средна възраст, която сърдечно ме поздравява с изречението , че ако не ѝ се била обадила Юлето за мен, хич е нямало и да ми отвори даже. Повдигам вежда, защото не мога да разбера защо е тая предпазливост при всичката тая добрина и безкористност, която трябва да пръска отвред. Женичката започва да ми разяснява без излишни емоции как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, БЪЛГАРСКО бебе на възраст между 3 и 7 дни. Цената е 10 000 лв. С дълбока въздишка отронва, че нейният хонорар е някакви жалки 2000 лв. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал и други служители в системата: “Ама много поскъпна животът! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца. Много се корумпира тая държава, ей!”
Схемата, която ще приложим – припознаване. Ангелите имат установени контакти с лица, работещи в родилни отделения в директен контакт с жени, желаещи или колебаещи се да изоставят бебета си за осиновяване. В мига, в който в болницата се появи раждаща неомъжена жена (особено в ранна младост), системата се задейства и родилката бива наобикаляна и подпитвана „дали случайно пък няма да си остави детето“, „къде е таткото и ще се грижи ли той за бебето“, „защо толкова млада ще си съсипе живота с бебе на ръце“. В момента, в който такава родилка реши или започне силно да се колебае дали да изостави детето си, на сцената се явяват милите посредници в ролята на спасители и поемат ангажимента да осигурят на детето весел и безгрижен живот. Като резултат от описаните кандърми, посредниците взимат декларация от биологичната майка за даване на съгласие за пълно осиновяване. Съпругът от кандидат осиновителската двойка припознава детето като свое рождено и така детето бива изписвано от здравното заведение на практика със законен родител – баща. След това съпругата от кандидат осиновителската двойка осиновява детето по реда на чл.82, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т. н.
Тук вече аз съм дошла на себе си, станало ми е ясно къде се намирам, псувам се на ум, че не съм казала на никого къде отивам, но външно съм цялата ирония и презрение. Прехвърлям крак връз крак, отмятам коса и казвам, че ще стане страшно весело, ако съпругът ми припознае бебето, което се прави предварително, а майката откаже да подпише декларацията.
– Е, вие пък веднага най-лошото си мислите – посредничката е силно разочарована от мен.
– Ами, напълно е възможно- сухо отвърщам – че може и после да иска още пари … – вече почвам да я дразня.
– Бе, къде ще им стигне акълът на тези за такова нещо, бе! – успокоява ме женичката – Това са малки ученички, забременели от професорите си (?!) – Сега тука не е ясно, какви ученички и какви професори, но явно стоката се рекламира – бебето ще е съчетание на здраве, младост и знания и опит.
Тук на сцената излиза подкрепление под формата на съпруг/съдружник, приличащ на валутен измамник от автогарата с прекрасни бели хавлиени чорапи. Двамата дружно и съвършено спокойно ми обяснят кое как ще стане, все едно не се върши нищо незаконно. Подхвърлят реплики като: “Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете законно”, “Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците”, “Ако не до нас, до друга агенция ще опрете…” Измерват ме от глава до пети и казват: “Знаете ли какви бебета можем да ви намерим -красиви от манекенки, умни – от любовница на професор сме имали дете. Ученички – пълни отличнички … Става ясно, че държат на качеството – бебета на двойкаджийки не ми предлагат, защото давам вид на интелигентна.
Оставам с ледена физиономия и казвам, че схемата не ми се вижда сигурна и ще трябва да помисля. На изпращане милите съпрузи ме изпращат с “Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки, не е като едно време, когато се раждахме по 4-5 кила като дини.”
От въпросния офис излязох, олюлявайки се. Бях попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота! Двама непознати ми обещават да ми продадат бебе, без да се страхуват от нищо. В схемата участват посреднически агенции, лекари, сестри, социални работници, хора от съдебната система. И всичко това се смята в реда на нещата. Когато го разказвах на познати, отговорът най-често беше “Еее, ти не знаеш ли?” Ами не, не знам.
Сега сериозно!
Никога, ама никога не влизайте в подобна схема. Уверявам ви, че всяка една дума от уверенията на посредниците е абсолютна лъжа. Какво още вероятно ще чуете?
- Схемата не носи никакви рискове за вас – невярно
- Със схемата не се нарушава нито един закон – невярно
- Биологичната майка няма да научи кои сте – невярно
- Ако опитате осиновяване по законния начин, нямате шанс, защото в домовете не се оставят здрави бебета – невярно.
Рискувате ли и какво точно, ако се поддадете на изкушението и решите да участвате в подобна сделка в качеството си на бебе-купувач?
Първо, а и най-близко до ума, посредниците разполагат с всички ваши лични данни, плюс данните на биологичната майка. Те могат, и това е напълно възможно, един чудесен ден да цъфнат на вратата ви и да опитат да ви изнудват.
Второ, също не много далече от ума – посредническата агенция може да бъде разкрита и това никак не е изключено. През 2009 г. подобна агенция бе спипана, а участниците в схемите й арестувани. Ако това стане, разследващите органи доста ще се зарадват на архивите на посредниците, а вашите данни вероятно ще са там. Най-малкото, което може да ви се случи, е да бъдете привлечени като свидетели по повдигнато обвинение по чл.182а от Наказателния кодекс.
Трето, биологичната майка на детето няма как да не научи кои точно сте виепо една много проста причина. Самото припознаване (Чл. 65 от СК) се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, което задължително съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител. Това означава, че седем дни, след като припознаете детето, биологичната му майка ще получи служебно съобщение кой точно е припознал детето (това се прави с цел евентуално оспорване на припознаването от нейна страна). Момент! Става още по-хубаво – съгласно чл.66, ал.1 от СК, биологичната майка има право да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Едва ако след това припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. И накрая, в делото, в което съпругата следва да осинови бебето на съпруга си, съдът я призовава. Обикновено, заети с добри дела, посредниците пропускат да споменат този дребен детайл пред осиновителите. Ще го научат, едва когато парите са платени, а припознаването направено.
Четвърто, Наказателният кодекс, чл.182 а, категорично санкционира посредничеството при осиновяване. Макар да е трудно вие конкретно да бъдете привлечени като съучастници в извършеното деяние, готови ли сте да участвате, макар и по косвен начин, в извършването на престъпление?
Пето, дори да приемем, че нито една от горните заплахи няма да се сбъдне, след години ще трябва да обясните на вече порасналото си дете защо е осиновено само от майка си, а баща му се води негов биологичен баща. Този факт няма да как да бъде скрит, защото ще присъства в съдебното решение за допускане на осиновяването. Готови ли сте да разкажете на детето си подробности за схемата… за парите, които сте платили за него? Как ще разсеете евентуалното му съмнение, че е „купено” от биологичната му майка? Не залагайте подобни бомби в най-прекрасното нещо, което ви предстои.
Дете в България се осиновява лесно. В зависимост от вашите изисквания осиновяването е напълно възможно в рамките максимум на две години. За това не е нужно да дадете дори един шоколадов бонбон подкуп. / Майко Мила