По-голямата част от съзнателния му живот се развива извън пределите на страната. Воден от любовта си към датчанката Дорте, той прекарва близо 25 години в Дания, като работи за голямата инженерна компания Siemens, където ръководи екип от 100 човека. Дълбоко в сърцето си обаче той никога не напуска селото, което е родното място на неговата майка. Връзката му с мястото и хората там е толкова силна, че и двамата със съпругата си са убедени, че някой ден ще се завърнат.
Това се случва през 2013 г. непосредствено след като се пенсионират. Но обликът на Свежен е далеч по-различен от този, който Христо е съхранил в спомените от детството си. Истинският проблем, който той съзнава, не е в обезлюдяването на селата, понеже това е процес, случващ се и в Дания, а отношението на държавата към възрастните. Кметът вярва, че нямаме право да оставяме хората, които са ни създали, сами и да не се погрижим за техните спокойни старини.
След като той и неговата съпруга правят опити да помогнат нa селото, при него отиват съселяни и му дават педложението да се кандидатира за кмет. Първоначално отказва, но след като премисля, „прегръща“ идеята и взима решението, че трябва да се погрижи реалността в селото да се промени към по-добро. От есента на 2015 год. официално е обявен за кмет.
Първото нещо, което се опитва да промени, е да накара хората да бъдат сплoтени. Неслучайно нарича жителите на Свежен „неговия екип“. Добрата комуникация с тях е в основата на успешния му мандат. На стените на кметството са окачени целите, които гони, за да възвърне славата на селото, а самото кметство има свой виртуален дом във Facebook. Там всеки понеделник прави обзор на извършените дейности през изминалата седмица. Освен това бабите и дядовците са „в крак“ с модерните технологии и не изпитват затруднения да използват таблети като начин да общуват със своите внуци.
Съпругата на Енков се занимава със социалните проблеми и дава идеята за инициативата „Добро утро, Свежен“. Всяка сутрин тя, кметът и доброволци обикалят домовете на жителите на селото, за да ги попитат как са, дали имат нужда от нещо и какво ги вълнува. Целите на кмета са също да осигури качествена питейна вода, интернет комуникация и по-добри транспортни връзки. Едва от миналата есен до селото вече достигат автобусни линии до други населени места. Очаква се и да осигури по-добра WiFi мрежа.
Кметът е амбициран да върне Свежен на картата на културно-историческото наследство на страната. През 1986 год. селото е обявено за архитектурен резерват, но броят на реставрираните и стари възрожденски къщи е малък, а по- голямата част от останалите къщи са в окаяно състояние.
Църквата „Св. Георги“ от Второто българско царство била опожарена след Освобождението и сега кметът настоява да бъде изследвана от археолози.
Планира да реставрира и направи къща музей в двора на къщата на полк. Вл. Серафимов, популярен като „освободителят на Източни Родопи“, в която има данни, че се е укривал Левски. Сградата на училището ще се превърне в културно-исторически информационен и учебен център.
Христо и Дорте са пример как българи, живяли дълго в чужбина, още по-силно заобикват родината и, връщайки се в нея, са готови да вложат целия си ентусиазъм и смисъл, за да я направят едно по-добро място, в което да посрещнем старините си.
Автор: Татяна Стоянова