Президентът Румен Радев публикува стенограмата от първата среща за КТБ в Президентството на 29 юни 2014 г. Стенограмата е публикувана на сайта на президентската институция. В нея са скрити имената на всички банки, с изключение на КТБ.
На срещата са присъствали освен президентът Плевнелиев, който е домакин, председателят на Народното събрание по това време Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, придружаван от настоящия министър на финансите Владислав Горанов, Сергей Станишев и Янаки Стоилов от БСП, Лютви Местан и Йордан Цонев от ДПС, Евгени Узунов , Николай Бареков и Красимир Каракачанов от „България без цензура“, както и представителите на Реформаторския блок Меглена Кунева и Радан Кънев. БНБ е представлявана от управителя Иван Искров и подуправителя Калин Христов.
От разсекретения документ ясно проличават позициите, целите и интересите на участниците в консултацията.
Впечатление прави, че третомандатчикът Бойко Борисов в целия разговор настоява за оставката на тогавашния премиер Пламен Орешарски, след което се отметя и иска от поста да бъде отсранен само тогавашния финансов министър Петър Чобанов, който, който по това време се смята за човек, ползващ се с протекции на БСП. От дълго продължилото събеседване става ясно, че Борисов изцяло поставя частнопартийния интерес над националния като излиза от контекста на повода, поради който президентът инициира тези консултации, а именно стабилността на банковата система в България. Непрестанните провокации и настояване за падане на правителството, за смяна на министъра на финансите, за нови избори създават впечатление, че Борисов иска да предизвика колапс в цялата банкова система, както констатира и депутатът от БСП Янаки Стоилов. Третомандатчикът ясно и категоричнo заява, че подуправителят на БНБ Калин Христо, преминал през първия служебен кабинет на Плевнелиев като министър на финансите, трябва да поеме ресора. По-късно в разговора Николай Бареков уточнява, че името на Христов е споменавано още тогава за поста служебен министър. Хората и милионите прeтопени влогове по никакъв начин не влизат в дневния ред на премиера.
Единственият задаващ адекватни въпроси по време на тази историческа консултация се оказва настоящият евродепутат Николай Бареков – по това време лидер на ПП „България без цензура“.
В хода на разговора той първи се обръща директно към управителят на БНБ Иван Искров с въпросите „колко ще са парите, които ще трябват, за да се покрият тегленията на хoрата(…), колко ще ви осигурят междунарoдните банки(…),вие колко пари имате при вас и колко ще ви даде правителството?“. На тези въпроси Искров отговаря лаконично, без каквато и да било конкретика. Борисов обаче се намесва и настоява за отмесвaне на фокуса от банките върху политиката като заявява, че е за да се успокои ситуацията „по-добре ние, политиците,(…), там да правим панаири“.
Фундаменталният въпрос защо точно КТБ отново е зададен от настоящия евродепутат.
В отговор на него подуправителят Калин Христов отговаря: „Защото са български банки и този, който иска да дестабилизира, знае, че много по-лесно ще дестабилизира българска банка без кредитор от последна инстанция в лицето на Централната банка на Германия, на Италия и т.н. и най-лесно се дестабилизира чрез местните банки. На всичкото отгоре тези две местни банки са 3-та и 4-та по големина, системно значими, които могат да завлекат всичко в дерето, могат да ни върнат 15-20 години назад. Това е. Затова започнаха от там“. Кой го започна това, аз не знам, това не е моя работа, работа е на органите“.
Когато Сергей Станишев започна да очертава параметрите на обединяващата позиции на всички политически лица, присъстващи на срещата, отново въпросът с гарантиране възможността за теглене на парите от хората не се поставя ясно. Станишев обаче бива прекъснат от Бареков, който настоява декларацията да бъде ясна и точна и в нея задължително да бъде упоменато, че „който желае, може да си тегли парите”.
На финал при формиране на окончателната позиция президентът Росен Плевнелиев по предложение на евродепутата заявява, че ще проведе двустранни консултации с политическите партии, представени на консултацията, преди формирането на служебно правителство.