Почти невъзможно е да минем покрай пекарна, да усетим комбинацията от най-различни аромати и в устата ни да не започне да се отделя слюнка. В допълнение, стомахът започва да къркори, докато ние отчаяно се опитваме да се сдобием с прясна закуска.
Защо се случва така, че устата ни се пълни със слюнка, когато усетим аромата на апетитни храни? Според проф. Гордън Проктър от Кралския университет в Лондон мирисът на храна води до претоварване на слюнчените жлези. Той обяснява, че в мозъка се формират по-големи количества слюнка само от полъха на пресен хляб.
Макар около 99% от нея се състои от вода, слюнката е забележително вещество. Без нея би било невъзможно да дъвчем и преглъщаме храната, а зъбите биха се развалили бързо. Освен това, сме изложени в по-голяма степен на инфекции като млечница в устната кухина, язви и заболявания на венците.
В слюнката се съдържат хормони, сред които тестостерон, кортизол и мелатонин, както и минерали, като калций, електролити и антибактериални вещества. В нея се откриват и клетки, отделени от лигавицата в устата, които позволяват от проба от слюнка да се анализира ДНК, както и молекулите, отговорни за експресията на РНК.
В слюнката се съдържат и дълговерижни протеинови молекули. Те ѝ придават еластичност и способност за залепване, което позволява на слюнката да образува защитна бариера над мукозния слой в устната кухина. Тя защитава тъканите от механични увреждания.
Има три двойки слюнчени жлези под езика, в бузите и челюстта, които изпращат слюнка чрез каналчета в устната кухина. Всяка от тези двойки формира различни количества слюнка./puls