Изумен съм от това, че в разгорялата се дискусия на тема „не подкрепям никого“ масово не се разбират елементарни неща. Най-напред да кажа, че наистина е напълно нелепо един глас да се брои за действителен, а при определянето на изборните резултати да се окаже недействителен. Той трябва еднозначно да се тълкува или като недействителен, или като действителен. Ако се тълкува като недействителен, изборните резултати ще се изчисляват както досега. А именно: сборът от гласовете, подадени за отделните кандидати, ще се приеме за 100%, а процентът за всеки отделен кандидат ще е неговият относителен дял от гласовете, подадени за всички кандидати. Така е било на всички произведени досега в България избори.
Ще отбележа и това, че дали един глас се обявява за действителен или недействителен не оказва НИКАКВО влияние върху избирателната активност (в широко цитираната публикация във вестник „Сега“ е допусната груба грешка в това отношение, от неразбиране или умишлено – не знам). Това е така, защото избирателната активност се изчислява като отношение между броя на гласувалите (по какъвто и да е начин) и броя на хората, имащи право на глас. Т.е., при изчисляването ѝ се вземат предвид, и то с еднаква тежест, и действителните, и недействителните гласове. Ако не беше така, нямаше как да знаем каква е активността в хода на изборния ден, когато урните още не са отворени и гласовете не са преброени.
Последици ще има, ако „не подкрепям никого“ се брои за действителен глас. Нека кажа ясно какви биха били тези последици:
ПРИ МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ (президентски и кметски): колкото повече хора гласуват с „не подкрепям никого“, толкова повече нараства вероятността да се стигне балотаж. Това е така, защото спечелилият на първи тур кандидат, за да бъде избран още на първи тур, трябва да има повече гласове не само от всички други кандидати (както е сега), а от всички други кандидати плюс „не подкрепям никого“. На втори тур, обаче, „не подкрепям никого“ няма да има никакво въздействие, защото просто се избира кандидатът с повече гласове, подадени за него.
ПРИ ПРОПОРЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ (парламентарни, общински, европейски): колкото повече хора гласуват с „не подкрепям никого“, толкова по-висока ще става 4-процентовата бариера за влизане в парламента, изчислена като абсолютен брой гласове. И следователно, с нарастването на „не подкрепям никого“ големите партии ще преразпределят повече гласове и ще получават повече парламентарни мандати.
Т. е., два основни ефекта върху изборния резултат: по-вероятен балотаж при мажоритарен избор, дори при категорична победа на водещия кандидат (но без влияние на втори тур), и облагодетелствуване на големите партии (а те са „партиите на статуквото“) при пропорционален избор. Донякъде комичното в цялата история е, че хората масово съзират манипулация в полза на големите партии, ако „не подкрепям никого“ е недействителен глас. Всъщност е точно обратното при пропорционални избори. А при мажоритарни – ако окаже изобщо влияние (ще окаже само при категорично преимущество на единия от двамата, но недостатъчно, за да се прехвърлят 50% при отчитането на „не подкрепям никого“), то ще е в това, че първите двама ще се джафкат още една седмица.
И последно: единственият начин да не вдигате избирателната активност (ако тази е политическата Ви позиция) е, както свикнахме да казваме, да отидете за гъби и да не изпълните провъзгласеното от законодателя задължение да гласувате.
Текстът е от фейсбук профила на Цветозар Томов. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.