Великият Ивайло Стоянов, известен повече като Мариус Куркински, има странна практика преди всеки спектакъл в Народния театър „Иван Вазов”. Там той обича да се усамотява в коридора, където на стената са разположени портрети на много актьори от близкото минало.
Голям сантимент за него е портретът на Иван Попов от художника Димитър Гюдженов. Застава умислен пред портрета, тъй като картината на Попов пресъздава градоначалника Антон Антонович от „Ревизор” на Гогол, а в момента Мариус играе тази роля. “Идвам тук да видя погледа му. Всеки път е различен. Да ми даде смелост”, споделя обичаният режисьор.
За Куркински е много важно последното му представление „Синята птица”, което е по идея на белгийския драматург Морис Метерлинк. За участие е поканил редица добри български актьори, сред които Дарин и Деян Ангелови, Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Веселин Анчев, Албена Колева, Виктор Танев и др.
Преди всеки спектакъл Мариус прибягва отново до успокоението пред портретите в коридора на Народния театър.
„Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън. Онзи сън, който го е накарал да обикне светлината. Този сън е сънуван на Бъдни вечер, в чистата нощ преди Рождество Христово”, с вълнение и трепет споделя той.
Мариус лесно се привързва към актьори
в професионален план, работи изключително лесно с тях. Много рядко повишава тон на репетиции. В личен план обаче е много трудно да допусне някой до себе си.
Затова в арт средите има хиляди добри познанства, хора, с които се разбира и работи прекрасно, но в никакъв случай не ги приема за големи приятели, пред които може да сподели най-съкровените си тайни.
Най-голямата му болка в момента е може би отсъствието на човек, негов спътник в живота. „Мина ми времето за това. Имал съм голяма любов в живота си, преживял съм това нещо. Не го очаквах. Като дете и юноша си мислех, че любовта ще ми бъде театърът. Един ден видях едно момиче, колко много страда от любов и си казах: „Слава на Бог, че никога няма да се влюбя и че ще обичам само театъра”.
На другия ден 
срещнах човек, в когото се влюбих
И стана страшно”, споделя Мариус Куркински. Той е изключително вярващ и добавя: „Грешен човек съм. Греховете ми са много. Към много хора не съм бил добър”.
Като дете е бил суеверен до болезненост. „Детето, поставено в един плашещ свят, си измисля разни суеверия и трудно се отказва от тях.
Като малък много бях подвластен на всички тези ужаси. Имах един приятел, който живееше в блок през една поляна от нас. Бях го поканил на гости и го видях, че не успя да стигне заради същите неща като мен. Успокоих се, че има и по-зле от мен”, смее се режисьорът.
Много пъти навръх Нова година се заричал, че ще спре с предразсъдъците си, но не издържа и 5 минути след речта на Тодор Живков. Това трае до казармата, която описва като много страшна по време на соца. Попаднал в тежки поделения, където в строя нямало как да се връща и да внимава за своите суеверия. Там се сбогува със своите страхове.
Взема половин милион за „Засукан свят”
Мариус Куркински взема държавна субсидия от 500 000 лева за реализация на пълнометражен филм, постанови изпълнителният директор на НФЦ Камен Балкански. Актьорът режисьор спечели конкурсна сесия на НФЦ заедно със сценариста Емил Бонев с проекта „Засукан свят“.
В основата на продукцията са разкази на класика Николай Хайтов, по които преди десет години Мариус направи феноменалния си моноспектакъл „Сътресение“.
Филмовият му проект беше избран в конкуренция с още 8 с бюджет до 600 000 лева. Сред тях бяха „Ако искаш!“ на режисьорката Зорница София, „Фалшив герой“ на Никола Илиев, „Утроба“ на Яна Титова, „Очите ти са мои“ на Константин Божанов.
Досие
Мариус Куркински (Ивайло Василев Стоянов) е български театрален и киноактьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти ри ри рам”, „Стига, бе” и „Пътуване” с Ирина Флорин.
Роден е на 15 октомври 1969 г. в гр. Нови пазар. 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър „Щурче” на братя Райкови. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1993 г. и, пак там, следва две години кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.
Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд” по едноименната повест на Николай Гогол. Издава също музикален албум „Любовна война” през 1997 г., написан от група „Тибетски сърца”. През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение”.
Красимир КРАСИМИРОВ,ШОУ