Хайде сега да си представим какво щеше да излезе от аферата „Флотилия“, ако премиер бе не Борисов, а да речем Плевнелиев, Ненчев или Митов.
Русия вече щеше да е отправила нота – в добрия случай. В лошия – можеше направо да отзове посланика си. После…каквото сабя покаже.
Здравият инстинкт за самосъхранение и чувството за национална отговорност и принадлежност на Борисов пак ни измъкнаха от кашата, забъркана от „евроатлантическите ястреби“ в кабинета и президентството.
„Искам на Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи, мир и любов. Не искам на курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад…“
Думите на премиера бяха фриволно иронизирани от Соломон Паси.
Според Паси това било изказване на шеф на яхтклуб.
Бабината му! Тарикатчетата на хранилка в НАТО и Вашингтон от десетилетия мечтаят да ни вкарат във война с Русия. Нормално, нали за това им плащат. Само че те имат резервна писта, като стане напечено, ще си бият камшика и ще проповядват омраза и българофобия директно от централата на Сорос.
А нашите семейства остават тук, приклещени между дулата на обезумелия в себеразрушението си дуалистичен свят.
Ето защо – кажете едно смирено „благодаря“ на Борисов, че излезе мъж на място, че помисли за България, че що-годе успешно лавира в нажежените лабиринти на дипломацията, пък после му се подигравайте за стилистичния дискурс. Вярно, понякога нелепо персонифицира в лексиката си („курортите МИ“), но по-добре да съдим по делата, не по думите.
Иначе – след аферата „Флотилия“ трябва да има оставки. За онези, които са договаряли война зад гърба на премиера, парламента и народа си./ПИК