Когато се разболях от рак, нямах време да мисля за болестта
Йорданка Фандъкова е една от най-успешните жени в българската политика. Родена е на 12 април 1962 г. в Самоков, омъжена е за д-р Юри Фандъков и има дъщеря. Отскоро се радва и на внуци. Два мандата е кмет на София, а за кратко е и министър на образованието, младежта и науката. Дългогодишен директор е на 73-то СОУ „Владислав Граматик“. Йорданка даде най-откровеното си интервю за предаването „Папараци“ миналата неделя. Публикуваме, част от изповедта й.
– С какво свързвате 1982 година, госпожо Фандъкова?
– Това е годината на раждане на моята дъщеря. Една от най-щастливите ми години.
– Тогава сте едва на 19 години. Не се ли притеснихте, че толкова рано ще станете майка?
– В тези години както аз, така и моите приятели се чувствахме много зрели. Смятахме, че сме подготвени за живота. С моя съпруг нямахме никакви колебания и не съжалявам нито за минута за това, което се случи. Това беше подаръкът ми за рождения ден. Навърших 20 години и на следващия ден родих дъщеря си. Бях студентка, не съм прекъсвала нито за месец, явих се на сесията, взех си всички изпити. Помагаха ми, грижеха се за дъщеря ми, а ние се радвахме на детето.
– Срещате мъжа си ученическите години Това ли е първата и единствена любов в живота ви?
– И до ден днешен той е най-важният човек в живота ми. Запознахме се в училище, бяхме в съседни класове. Най-интересното е, че най-близката ми приятелка има същата съдба. Бяхме млади и вярвахме, че това са правилните решения, смятахме, че сме мъдри. Вдъхновявахме се от филми като „Всичко е любов“, „Вчера“ и слушахме рок. Имахме пълноценни младежки години. Той идваше на срещите с роза. Беше мило и романтично. Водехме сериозни разговори. Помня всяка секунда от важните моменти.
– Заедно сте близо 40 години, което е истински подвиг. Имали ли сте тежки периоди?
– Много тежки моменти сме имали, но сме ги преживявали, защото сме били заедно. Включително здравословни, смяна на работа, вземане на решения. Подкрепяме се взаимно и до ден днешен. Това ми дава сили да работя почти денонощно.
– Споменахте здравословен проблем, успяхте да се преборите с рака на гърдата. Когато ви съобщиха диагнозата, коя беше първата ви мисъл?
– Дължа откриването на болестта в ранен етап точно на мъжа ми, който ме накара да отида на профилактичен преглед.
Притеснението ми дойде в момента, когато видях шока на съпруга си и дъщеря си. Докато осъзнаеш, вече си започнал лечението.
– Нямаше ли стрес поне за кратък период?
– Имаше, но толкова бързо се случи. Лекарят ми съобщи точно преди да вляза за операцията. После започна лечението. Аз вярвам на медиците, в България се лекувах и благодаря от сърце на всички, които говореха откровено и вършеха работата си професионално. Надеждата, която ми дадоха, ме съпътстваше през цялото време. Не съм имала драматични очаквания.
– Докато върви лечението, за кратък период не ходите на работа. Дали това не е било бягство от мислите за проблема?
– Ангажиментите и работата помагат в тежки моменти. Това беше първата година, когато бях кмет. Бях избрана преди няколко месеца и имах трудни задачи. Чувствах се в силите си да работя, не съм имала чисто физически проблеми. Не можех да си позволя да оставя работата си. Вариантът е бил да се откажа, но не съм си го и помисляла. Едва ли и хората покрай мен бяха забелязали, че имам проблем. Работата на кмета е буквално 24 часа, телефонът винаги е до мен. През деня срещите са напрегнати, проблемите са много. Нямах време да мисля за болестта.
– Коя беше най-тежката част от лечението?
– Терапиите са сериозно предизвикателство. Всички, които са минали през това, знаят. Особено химиотерапията. Преодолява се, но е необходимо да си силен.
– Колебаехте ли се, преди да съобщите публично за здравословния си проблем?
– Не, никак не ми беше трудно. Изненадах се, когато започнаха да разговарят хора с мен, претърпели подобно заболяване, като все едно е нещо неприлично. Това е болест като всяка друга.
– Когато лекарите ви съобщиха, че всичко е минало благополучно, помислихте ли си, че Господ ви дава добър знак?
– О, да. Аз съм вярващ човек и смятам, че мога да продължа да работя благодарение на Господ и лекарите. Вярата е силно оръжие в преодоляването на трудности. Аз съм възпитана по този начин от майка ми още от раждането ми.
– Друг тежък момент в живота ви е загубата на вашите родители. Кога най-силно чувствате липсата им?
– Липсата на родителите е завинаги. Усеща се всеки ден. Бяха прекрасни хора. Работеха в сферата на туризма. Родена съм в Самоков, те работеха в Боровец. Когато съм се родила, са живели там, детството ми е преминало там, така че съм свързана с този курорт и ме боли, когато не се развива добре. Дължа много на тях. Жалкото е, че човек го осъзнава, когато ги загуби. Подкрепяха ме много дискретно през целия ми живот, без да се намесват и да дават някакви съвети и препоръки. Дадоха ми възпитание и опора, която усещам и сега и се опитвам да предам на дъщеря си.
– Кога сте слаба?
– Когато съм със съпруга си, защото той е силен. Не се замислям върху тези неща, рядко ми се случва да говоря за себе си.
– Само съпругът ви ли може да ви види разплакана?
– Аз не плача често, но той е човекът, пред когото мога всичко да направя, да
кажа. Споделям и с дъщеря ми и се шегуваме, че не е много ясно коя е майката, коя дъщерята.
– Каква домакиня сте?
– Обичам да домакинствам. Когато съм вкъщи, си поемам задълженията. Пазарувам, даже хората ме виждат в кварталния магазин. Имам един специалитет, който всички обичат – пиле по белгийски. Много е сложен и рядко го правя, напоследък готвя супи, защото внучето ги харесва. Покрай него и големите си хапват.
– Внуците ли ви дават специалното душевно равновесие?
– На внуците се радваш, към децата си имаш отговорност. С малкото дете се развличаш от задачите и проблемите. В малкото свободно време се занимавам с тях. Винаги съм твърдяла, че не е важно колко време си с някого, а дали общуваш с него пълноценно. Мисля, че при нас се получава. Всеки е зает, има своя график, съпругът ми дава дежурства.
– Има ли илюзия, с която сте се разделили?
– Не съм имала илюзии в живота си. Оптимист съм, но има случаи, когато оптимизмът ме напуска. Живеем в трудни времена и понякога си мисля, че нещо никога няма да се случи. После ми се връща вярата. Това са по-скоро обичайни разочарования. Гледам реално на нещата и съм човек, който е стъпил здраво на земята. Внимавам какво обещавам и се чувствам длъжна да обясня, когато нещо не се случи.
– В каква ситуация бихте се отказали от успешната си политическа кариера в името на семейството?
– Не съм имала болни амбиции за кариера, не е някаква драма, ако се наложи да се посветя на семейството си.
Източник: в-к Галерия