От 1 януари 2019 година заплатите в бюджетния сектор ще се вдигнат с 10%. За това държавата ще отдели 1.1 млрд. лв. Увеличение ще получат 433 000 души.
Решението за това, докладвано от финансовия министър Владислав Горанов след заседание на Министерски съвет, беше анонсирано от премиера. Борисов не се стърпя и още предния ден пусна въдичката, уклончиво заявявайки, че то все още се обсъжда в Министерство на финансите. Само ден след това увеличението вече звучи гарантирано, въпреки че правителството трябва да е готово с проектобюджета си за следващата година до 31 октомври. Похвално, месец и половина по-рано управляващите знаят как ще разпределят парите.
Според министър-председателя увеличението не трябва да става на парче за отделни приоритетни сектори, защото се създавало впечатлението, че останалите сектори „не са важни“. Така например, когато бяха дадени допълнителни пари на МВР под заплахата от протест на старта на европредседателството, явно е било създадено впечатление, че лекарите не са важни, или военните, или учителите. Съответно и когато учители получиха увеличение…
Според разяснението, което даде финансовият министър обаче, увеличението от 1 януари 2019 г. няма да е напълно на калпак, а възможно е и наполовина – диференцирано и според работните успехи и заслуги. Какви са критериите обаче за това, не стана ясно. Най-вероятно съответните директори по сектори ще имат сериозен пръст в решението какъв точно процент увеличение да получи съответния правилен служител.
И така, септември се превърна не в май, както обявява революционно поетът Гео Милев през 1923 г., а в декември и по коридорите на Министерски съвет звъннаха коледни звънчета…
А декември още е далеч, като до тогава министър Горанов ще трябва да измисли и от къде да извади бюджет за традиционните коледни добавки за пенсионерите. По 40 лв. или може би тази година ще им се откъснат от сърцето по 50 лв? Но… рождествените празници са далеч, до тогава нищо не се знае, не се знае и колко точно пожара ще избухнат и ще трябва да се гасят. Но и през декември Борисов ще иска да даде, за да го обичат и благославят и пенсионерите.
Никой не отрича, че идеята е положителна – служителите, които разчитат на бюджета са освен полицаи и учители, и военните, и лекарите и медицинските сестри, социалните работници, трудовите инспектори, лесничеите и др. Това са хората, които се грижат за здравето, в широк смисъл, на цялото ни общество – от децата ни до горите ни, от условията ни на труд до почивката ни и бъдещето ни. Техните заплати са унизително малки и незаслужено дребни. И заради често тежкия труд, който полагат, и заради отговорността и рисковете, на които са подложени. В техните заплати се заражда и риска от корупция – голямата битка, която всяко едно правителство, включително това на Бойко Борисов, си поставя, но не може да спечели. И така вече десетилетия.
Въпрос е обаче увеличението с 10% на заплатата на един лесничей, примерно, от 400 на 440 лв., как би спряло същия този лесничей да не си прибере у дома част от заловените и нарязаните вече от бракониери дърва. Едни 50 лв. ли биха спрели трудовия инспектор да вземе подкуп от строителната фирма, допуснала работниците си без каски на обекта.
Особено пък, ако и точният процент на това увеличение зависи от послушанието на съответния началник, който ще диференцира според трудовите успехи.
В уверено изложените от финансовия министър Горанов цифри и за увеличената събираемост на бюджета и за възможностите за 10% увеличение липсва и едно много сериозно разграничение – заплатите в бюджетния сектор не са само за лекари, полицаи, учители, лесничеи и инспектори, а и за чиновници. А те са неизброими, фантомни като бройка почти, още повече и ако се запитаме за ефективността на работа им.
По обобщени данни от администрациите, които са отчели числеността си в ИИСДА, общата им щатна численост към 31 декември 2017 г. е 139 665 бройки. От тях щатните бройки в централната администрация са 104 513, а в териториалната администрация – 35 152.
Тези 139 665 броя държавни служители със сигурност са повече, защото дори и докладът на правителството се застрахова, че има и не преброили се. А през тази година официално имаше увеличение със създаването на Министерството на българското председателство на Съвета на ЕС и Изпълнителната агенция „Оперативна програма Наука и образование“. Отделен въпрос е и дали тези администрации ще получат увеличение с 10% при положение, че председателството свърши (и то преди три месеца), а пък за другата администрация и до този момент не се знае какво работи точно.
Та, нека се ограничим до 139 655 държавни служители, които ще получат с 10% по-високи заплати от следващата година. За тях няма никакви данни, факти, отчети, как точно си вършат работата – добре ли, зле ли, бързо ли, мудно ли са… вършат ли въобще някаква работа.
Но сме длъжни да напомним на правителството на Борисов, и може би лично на вицепремиера Томислав Дончев, че мандата им шумно започна с намерение за административна реформа, така че да спестят на гражданите и бизнеса усилия, време и нерви. Освен няколко гръмки пресконференции и няколко закани, че администрациите не предлагат сериозни действия в тази посока, друго да се е чуло и усетило?
А всяка една такава реформа, реално извършена, неминуемо би трябвало да бъде последвана и от съкращения – на ненужните вече чиновници.
А бройката им стои непокътната. Последният срок, който Дончев даде, беше октомври месец, тази година. Или бъркаме? Да не би да е октомври 2019, като през 2018 ще им се увеличи топлината на местенцата с 10% по-високи заплати?
Решението за 10% увеличение идва обаче в точния момент – когато трима от министрите в кабинета, двама от които ключови, са в оставка, социологическите агенции мерят с по малко, но неотменно понижаване на рейтинга на цялото правителство и отделно повече за този на премиера Борисов, мерят и увеличение на броя българи, които заявяват недоволството си от управлението и желание за смяна.
Увеличението на заплатите идва и на фона на очакваното повишение на цената на природния газ и по-високата изкупна цена на пшеницата, което автоматично означава и скок на цените на основни продукти и очаквана инфлация. А иде зима…
Освен това на един популизъм трябва и може да се отговори само с друг популизъм – Корнелия Нинова обяви миналата седмица, че с депутатите си тръгва по села и паланки да говори с народа, за да може партията столетница да сфери градуса на програмата си и да начертае бъдещето, според очакванията и желанията на българина.
На този ход Борисов няма как да не отговори подобаващо, най-малкото и защото трябва да защити образа си на човека, който не само говори с народа, а и говори като народа, в ръка с филия хляб с мас.
И така, на цената на 1.1 млрд лв. премиерът Борисов отне отговорите, които Нинова и червените депутати ще ходят да търсят по друмищата на България.
Дали обаче правителството не купи твърде рано гласовете на администрацията, тъй като опитът ни показва, че такъв ход се пази за преди избори.