Вече 100 дни третата по големина страна в еврозоната се управлява от популисти и десни радикали. Обещаната промяна още не е настъпила, ако не смятаме миграцията, твърди Бернд Ригерт в коментар за Дойче веле.
В Италия ги наричат „жълто-зелени“ – популисткото правителство на движението „Пет звезди“ и дяснорадикалната „Лига“. Вече 100 дни тази коалиция управлява страната. А оценката за това управление, поне според вестник „Ла Република“, е доста скромна: „Изборните обещания си остават само намерения“, написа изданието.
Лидерът на движението „Пет звезди“ Луиджи Ди Майо е министър на икономическия растеж и труда, а лидерът на „Лига“ Матео Салвини – вътрешен министър. Матео Салвини се прочу в чужбина най-вече с грубата промяна на курса в миграционната политика. Той затвори пристанищата за частни хуманитарни организации, спасяващи бежанци в Средиземно море. Наскоро той не допусна кораб на италианската брегова охрана с бежанци на борда да акостира в италианско пристанище. След остри критики, корабът все пак спря в Сицилия, но бежанците нямаха право да го напускат. Чак след като изнуди няколко страни-членки на ЕС, Албания и Католическата църква да обещаят, че ще се погрижат за хората, Матео Салвини отстъпи.
Натиск върху ЕС за миграционната политика
Матео Салвини е решен да не допусне в Италия „нито един мигрант“, както самият той потвърди още веднъж в интервю за ДВ миналата неделя. ЕС е загрижен заради популисткия курс на новото италианско правителство. Изнудването не може да бъде политическо средство, заяви говорител на ЕК. Матео Салвини обаче не се интересува от това. Той се представя за човек на действието и сключва нови съюзи с популистите и противниците на миграцията в Унгария и Австрия.
В интервюто си за ДВ Салвини намери и добри думи за германското правителство, което продължава да се застъпва за преразпределяне не мигрантите от Италия между останалите страни-членки на ЕС. В средата на юли Матео Салвини и германският вътрешен министър Хорст Зеехофер се споразумяха по един нов „пакт“ за защита на външните граници срещу нелегални мигранти. Обявеното споразумение за реадмисия между Германия и Италия обаче все още не е подписано.
Социални подаръци
Луиджи Ди Майо пък се опитва да печели червени точки вътре в страната, като обяви отмяната на реформите на предходното социалдемократическо правителство. Той обеща да подобри защитата срещу уволнения на работници и да работи за прекратяване на порочната практика за сключване на срочни трудови договори. Всички други обещания, като повсеместният безусловен минимален доход за по-бедните италианци и така важните данъчна и пенсионна реформи щели да бъдат включени в новия Закон за държавния бюджет. Жълто-зелената коалиция ще представи проектобюджета си за идната година в края на септември.
Информационната агенция Блумбърг е изчислила, че тези обещания ще струват 100 милиарда евро. Бюджетът щял да покаже, как ще бъдат финансирани тези реформи, разясни в интервюто си за ДВ Матео Салвини. Италия обаче е зависима от частните кредитори, за да може да погаси държавните си дългове, възлизащи на 130 процента от БВП. Според Ди Майо, в краен случай Италия няма да спази критериите на ЕС за бюджетния дефицит.
Финансовите пазари реагираха на това изявление с оскъпяване на италианските държавни облигации. Междувременно Рим посмекчи някои от амбициозните си планове. Матео Салвини заяви в друго интервю, че не трябвало всички реформи да бъдат проведени наведнъж. И финансовите пазари се поуспокоиха.
А къде е премиерът?
Италианският министър-председател Джузепе Конте, който е безпартиен и се представя за „адвокат на всички италианци“, стои на заден план в сянката на двамата партийни председатели. В интервю по повод първите сто дни на кабинета той заяви, че сътрудничеството било добро. В Брюксел Конте пледира за спиране на миграцията към Италия. На срещата на върха през юни пък той се пребори за създаването на приемни миграционни центрове в средиземноморските страни и в Северна Африка. Досега обаче от тези центрове няма и помен. По настояване на Италия ЕС прекрати мисията си за спасяване на бежанци пред либийското крайбрежие и прехвърли отговорността на либийското правителство, което контролира само малка част от страната. Хуманитарните организации и Върховният комисариат на ООН за бежанците гледат критично на това.
„Пълни невежи“
Оценката на политолога Маурицио Ферара за първите 100 дни от управлението на новата коалиция не е никак ласкава. „Те всъщност нямат понятие как се управлява и са абсолютно неподготвени. Досега използваха времето си главно, за да продължат изборната борба“, заяви той за ДВ.
А правителството в Рим вижда себе си като кабинет на промяната, обещал революция. Дали това наистина е така, ще разберем в края на септември, когато то ще представи бюджета за 2019 година.