Възмутени българи с увреждания написаха до ООН писмо, в което разкриват истината за деинституционализацията и грижите на държавата за хората с увреждания.
Те настояват до 48 часа българското правителство да изпрати нов доклад на световната организация, който да отразява реалната ситуация на хората с увреждания в България. В противен случай имат готовност за протест, пише в позицията на Нина Жишева, която е в инвалидна количка от 60 години.
Повод за писмото й е участието на председателя на Агенцията на хората с увреждания Минчо Коралски и кохорта държавни чиновници в Женева на заседание на Комисията на хората с увреждания след първия български доклад по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Писмото е до членовете на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания срещу откровените лъжи и полуистините, изнесени на 3-ти и 4-ти септември 2018 г. по време на 20-тата сесия на Комитета, пишат авторите му.
„В България няма деинституционализация! В България няма успешно образование за деца и младежи с увреждания в масовите училища! В България няма лична помощ – има домашна или семейна грижа, платена за по 2, 4 или 8 часа на ден! В България няма достъпен транспорт! В България няма адекватна реформа, която да отговаря на индивидуалните нужди на хората с увреждания, както и приобщаваща среда за водене на независим живот“, пише Нина Жишева и още 51 души.
Обявяваме се срещу това да продължават да ни лъжат и да ни обещават реформи, които не се случват вече десетилетия наред, пишат авторите на писмото до ООН. Делегацията предостави политики, които буквално убиват хората с увреждания, пишат авторите на писмото.
Те уточняват, че в България няма реално предоставяне на услуги за хората с увреждания. „Когато политиците казват услуга в общността, говорят за сграда в дадено населено място, в която са настанени десетина човека с увеждания, оставени на милостта на съдбата“, пишат авторите на алтернативния доклад. Същевременно ползвателите на услуги в общността носят приход на местната община.
Училищата, детските площадки, улиците у нас все още са недостъпни за децата с увреждания. Липсват програми, липсва отношение към децата с увреждания, пишат авторите на писмото.
Те разказват и истината, че асистентите са много ниско платени и то за определени часове. Обикновено това са роднини, които ежегодно кандидатстват за едни и същи програми, изпълнени с административна тежест. Има случаи на хора, които умират за няколко дни, останали в дома си, след като близките им си отидат от този свят, пишат авторите на писмото.
В писмото се изрежда, че БДЖ е недостъпен за хората с двигателни проблеми. Споменава се, че администрацията само усвоява средства без да има ефект от нейните действия за хората с увреждания. Споменава се многомесечния протест на майките на деца с увреждания. „Неслучайно протестите са наречени Системата ни убива! Защото тя наистина ни убива! Настояваме за реформа и ще настояваме докрай“, заканват се авторите на писмото.
В него те призовават Дамян Татич да отклони визитата си в България, защото: „ще си останете някъде насред улицата, заради нескосени бордюри„. Другият вариант е да бъде придружен от носач.
Припомняме, че Дамян Татич е член на Комитета по правата на хората с увреждания към ООН и един от създателите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Протестното писмо е изпратено до Комитета на ООН. То е внесено в Агенцията за хора с увреждания. Позицията на Нина Жишева е подкрепена от Център за независим живот и още много хора с увреждания (вх. номер 0023-5438/10.09.2018 г.). Тя е подкрепена и от алтернативния доклад с отговори на четири правозащитни неправителствени организации – Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“; Български център за нестопанско право; Център за приобщаващо образование; Фондация „Валидити“; Център за независим живот; Анет Маринова и Георги Ценов.